Подобно на хартията, върху която пишем, преди имаше трупи, така че хората трябваше да преживеят много, за да стигнат до сегашната точка.
Ларш Собю Кристенсен

5

Споделяне

Добавено преди 2 години

Защо очите ми видяха това? В края на краищата, човек влачи всичко, което вижда в себе си и всяка нова визия се вплита в огромно платно, непоносимо за очите ни.
Ларш Собю Кристенсен

4

Споделяне

Добавено преди 2 години

Времето е разделено на много, много стаи и във всички стаи се случва нещо, всичко се случва едновременно и непрекъснато.
Ларш Собю Кристенсен

5

Споделяне

Добавено преди 2 години

Винаги съм мечтал за свят около мен така подреден – тих, неспокоен, без остри ъгли.
Ларш Собю Кристенсен

5

Споделяне

Добавено преди 2 години

Войната е мълчалива, а светът е гръмогласен.
Ларш Собю Кристенсен

4

Споделяне

Добавено преди 2 години

Сега можем да скърбим и да се радваме, едната стая е боядисана в траур, а другата е пълна със слънце, но все още не знаем в коя от тях се намира радост.
Ларш Собю Кристенсен

4

Споделяне

Добавено преди 2 години

Основното не е как ще свърши всичко, краят ще бъде такъв и такъв, основното е как ще стигнеш до там, до края.
Ларш Собю Кристенсен

3

Споделяне

Добавено преди 2 години

- Какво гледаш там, Херман? - На твоята глава. Защо не й расте косата? - Защото ми е време да умра. Старостта е като есента. Листата падат. - И тогава се превръщаш в зима? - Да. В дългата, дълга зима.
Ларш Собю Кристенсен

5

Споделяне

Добавено преди 2 години

Вера почти не яде, иска да усети собствената си лекота, иска да расте само навътре и да се вписва в сянката си.
Ларш Собю Кристенсен

2

Споделяне

Добавено преди 2 години

Не е лесно да се понесе, ако човек е починал и всичко продължава както обикновено, сякаш той не съществува.
Ларш Собю Кристенсен

4

Споделяне

Добавено преди 2 години

Всичко, което не е трябвало да се случи, често се оказва истина.
Ларш Собю Кристенсен

4

Споделяне

Добавено преди 2 години