Добавено |
При тези, които не умират случайно, нещата стоят така: жени и хомосексуалисти умират с прекъснати вени, войници и главорези са застреляни в главите, актьори и романтици завършват с хапчета, непохватни хора и невротици се прострелват в сърцето, неинформирани хора и перверзници се бесят, знаменитости скачат от мостове и слабаци, отчаяни и теоретици скачат от покриви и високи етажи.
Миленко Йергович
Подобни
Името е причината за злото, за кръвта и войната, така че би било по-добре за нас всички да сме без име.
Миленко Йергович
Този живот, този живот в Самосараево беше много сериозен и вече не го харесвах, защото в него имаше страхове, които не разбирахме. Всеки имаше свой страх и всеки със собствен страх се срещаше с онези, за които този страх не означаваше нищо друго освен играчка. Мислех, че знам какво означава да си възрастен.
Миленко Йергович
...никой не е по-щастлив от мен, когато избягвам снаряд...
Миленко Йергович
Природата на хората е такава, че те утешават само онези, които могат да усетят утеха, но от тежка скръб, която не търси утеха, за която е трудно да се говори, хората бягат, отблъскват я от себе си и се опитват напразно да забравят. Боже, дай ми сила никога да не бягам.
Миленко Йергович
...мъртвите се връщат от хора, които не намират здраве в болниците, защото здравето често се губи в бели коридори и зелени котелни, в миризмите на хлороформ, етер и болничен алкохол, където целият въздух мирише на тревога.
Миленко Йергович
Босненци мразят дълго, трайно и с мерак, но съвсем неорганизирано.
Миленко Йергович
Клането винаги се прощава, но не се забравя. И всяко извинение има ясно определен срок на годност. На някои им се прощава за десет, на други за петдесет и сто години, но никой не помни, че нещо, дори едно престъпление, реално или измислено, е било простено завинаги.
Миленко Йергович
Само ръкописите горят по-добре, по-красиво и по-задълбочено от книгите.
Миленко Йергович
Сякаш токът го нямаше завинаги, а малко, наскоро заклано прасе беше оставено във фризера в кухнята. Идват топли дни, идва лятото и тъгата нараства. Тази воня никога няма да изчезне от фризера и от стените на кухнята. Това беше тъгата на Лоръл, по-тежка от гипсовото корито, в което лежеше и се взираше в една точка на тавана.
Миленко Йергович
Няма смисъл да не позволяваме на огъня да погълне неща, които човешкото безразличие вече е унищожило. Красотата на Париж или Лондон е само алиби за престъпниците, позволили на Варшава, Дрезден, Вуковар и Сараево да изчезнат.
Миленко Йергович