Добавено |
Истинска любов е когато един мъж може да прокара тръпки по цялото ти тяло, само целувайки челото ти!
Блага Димитрова
Подобни
Тая любов на шега излезе най-голямата истина в живота ми! Защо трябва винаги да бъдем сериозни, непогрешими и скучни като пътни указатели? Хора, сърцето ви е домашно куче, свикнало с късия синджир и кошарата.
Блага Димитрова
Не вървете по утъпкания път на лицемерния морал - той ще ви заведе до развалини! Подсигуряване, обществено мнение, обвързаност, пресметливост, прикритост, принуда - всичко това убива чувството.
Блага Димитрова
Разсъмва ден, цял от неизвестност.
"Отклонение", Блага Димитрова
Сама идвам и сама ще си отида.
"Отклонение", Блага Димитрова
Защо трябва да бъдем винаги сериозни, непогрешими и скучни като пътни указатели?
"Отклонение", Блага Димитрова
Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер... как бие с учестения ти пулс.
"Пътуване към себе си", Блага Димитрова
Не се опитвай да ме заключиш в прегръдката си като в клетка. Тъкмо така ще ме оттласнеш да изхвърча на простор. Остави ме да бъда всичко, което сама не зная още за себе си. Какво от това, че съм противоречие? Нека да бъда като любовта - неуловима, променлива, неподчиняваща се никому за нищо!
"Отклонение", Блага Димитрова
Вечер угасне електричеството. Обгърне ме благодетелна тъмнина. Все едно че съм сама. Никой не ме вижда. Дори мога да плача. Какво блаженство! Да плачеш, без да те питат защо плачеш, без да те утешават. Но за такова щастие се изисква тренировка: да плачеш, без да издадеш никакъв звук, и да си готов да отговориш на внезапен въпрос с най-невинен глас: "Четката е на етажерката!"
"Пътуване към себе си", Блага Димитрова
Без да желаеш, убиваш някого някъде.
"Лавина", Блага Димитрова
...Любимо момиче, любима майка, любим дом, любима специалност, любими другари - всичко това е чудо и повечето хора през целия си дълъг живот не стигат дори до едно от тези насъщни неща...
"Лавина", Блага Димитрова