Добавено |
Във влаковете униформа рядко представя това, което претендира да представлява.
Джанин Къминс
Подобни
Тя плюе през оградата. Само за да остави частица от себе си там върху американска мръсотия.
Джанин Къминс
Те се възприемат помежду си, неизказаната травма, която и двамата са претърпели, причините да са тук. Това е толкова фино и значимо като сърдечен ритъм.
Джанин Къминс
Шумът прогърмя в костите й.
Джанин Къминс
Понякога ужасът приема много различни форми.
Джанин Къминс
Той иска да се признае за невинен поради скръб. Тя знае, че мъката е вид лудост. Тя знае.
Джанин Къминс
Травмата чака неподвижност. Лидия се чувства като напукано яйце и не знае дали е черупката, или жълтъка, или белтъка. Тя е разбъркана.
Джанин Къминс
Хавиер й напомни, в средата на майчините години, че животът е вълнуващ, че винаги има възможност за нещо или някой, неоткрит досега.
Джанин Къминс
Преди по-малко от две седмици мръсотията по пода в коридора й беше нещо, което можеше да я дразни. Това е невъобразимо. Реалността на случилото се е много по-лоша от най-лошия от въображаемите й страхове. Но може да е още по-лошо.
Джанин Къминс
Въпреки всичко той обича да е жив. Лидия не знае дали това е вярно за нея самата. За майките въпросът така или иначе е без значение. Оцеляването й е по-скоро въпрос на инстинкт, отколкото на желание.
Джанин Къминс
Всеки нов ден носи със себе си още една неизвестна досега мъка.
Джанин Къминс