- Казвал ли съм ти някога колко мразя онази гадна цигулка? - Дори започнах да пиша книга за това. - Наистина? Ухилих се. Когато свърши първата тетрадка, я изхвърлих.
Андреас Щайнхьофел

Подобни

Те обичат да забравят за студа и да прогонят зимата.
Андреас Щайнхьофел

- Слушай - посочих студентите, които закъсняха и бързаха да тичат покрай нас, - те са достатъчно големи, за да имат свои собствени възгледи. - Защо се справят с предразсъдъците на родителите си? - Защото е по-удобно, отколкото да мислиш сам.
Андреас Щайнхьофел

Не понасям, когато майка ми плаче. Тогава светът потъмнява, сякаш Господ Бог е изключил светлината.
Андреас Щайнхьофел

И той се ухили толкова широко с облекчение, че си помисли - сега ъглите на устата ми ще се срещнат в задната част на главата ми.
Андреас Щайнхьофел

Любовта ви нанася дълбоки рани, но също така лекува белезите ви по свой начин, при условие че й се доверите и й дадете време. Няма да си пипам белезите. Ще получа нови рани, преди старите да заздравеят и ще нараня други хора. Всеки от нас носи нож.
Андреас Щайнхьофел

В края на краищата, приятел е човек, който знае какво всъщност си, но въпреки това продължава да бъде приятел с теб, нали?
Андреас Щайнхьофел

Тези, които вярват, че само безразличен съзерцател може да избегне страданията в живота, грешат. Безразличен съзерцател успява само да избегне всичко останало, което е трябвало да се случи в нея.
Андреас Щайнхьофел

- Богатството не гарантира автоматична толерантност. - Но те правят всяко страдание поносимо.
Андреас Щайнхьофел

Все още чувствам, че земята се изплъзва изпод краката ми, но вече не се страхувам да падна. И това е добре. Това е усещането за живот, който не стои неподвижен.
Андреас Щайнхьофел

Животът не следва никаква посока. Тече напълно без план. И не търси нищо повече от просто да продължи.
Андреас Щайнхьофел