Добавено |
Беше взела за себе си прекрасната красота на майка си и толкова - и не повече - интелигентността на баща си, колкото беше желателно да има едно красиво дете, а към тях някоя добра фея беше добавила още нещо, най-доброто от всички подаръци, силата на наслада, не само животинска наслада от добро здраве и добро настроение, но и онази автентична любов към живота, която вижда добри дни.
Елизабет Гаудж
Подобни
Понякога чуването на история кара човек да направи това, което не би имал, ако не беше слушал тази история.
Елизабет Гаудж
Когато демонът се подготвяше за действие, тя приличаше на принцесата от приказката, от чиято уста паднаха жаби. Малката част от нея, която остана извън властта на нейния нрав, стоеше ужасена, но неефективна, тъй като влечугите се изливаха едно след друго.
Елизабет Гаудж
- Нищо никога не е свършило - каза Джийн. - Вкарваш неща в живота си и мислиш, че си приключил с тях, но не си, защото това е като мъниста на връв и те отново се връщат...
Елизабет Гаудж
Ароматът на цвете е много близко и интимно нещо, помисли си тя. Може да изглежда като част от тялото и кръвта ви.
Елизабет Гаудж
Страхът е самотно нещо. Дори тези, които ни обичат най-добре, не могат да се доближат до нас, когато се страхуваме.
Елизабет Гаудж
...ако човек се страхува, можете да правите с него каквото искате.
Елизабет Гаудж
Ако сега щастието беше извън обсега му, той поне би могъл да познае отдих, а отдихът с неговия ритъм през целия живот би могъл при осъзнаването му да бъде наречен с името на мира.
Елизабет Гаудж
...тези, които нарушават закона, трябва да бъдат обичани повече, а не по-малко заради греха си, защото ако не прощаваме, тогава грехът се добавя към греха и краят е смъртта.
Елизабет Гаудж
Разбирането е творчески акт в измерение, което не виждаме.
Елизабет Гаудж
И тогава си казвам, че трябва да вярваме в това, което сме чувствали, когато сме били силни и щастливи, а не в това, което чувстваме, когато сме болни и тъжни. Не мислиш ли, Джудит, че човек е по-истински себе си в моменти на радост, отколкото във времена на скръб?
Елизабет Гаудж