Добавено |
Любов е...
Аз и ти в едно безумие...
В свят за двама и поезия...
Там, където сме усещане...
Едносъщност и разбиране...
Усмивка палава, копнежност...
И ухание от трепети...
Цветна гама от емоции...
С топла мисъл-вдъхновение...
Полет през Вселената...
Павлина Петрова
Подобни
Очите ми...
Очите ми... Уязвими са.
Изпили копнежи,
премълчали обидата...
стаили обич...
С колко мъдрост и нежност
те не искат прикритие
за дрипав спомен
или стипчива сълза...
и останки от вяра...
Погледни в очите ми!
Уязвими са...
Павлина Петрова
По кръгове на хвърлен камък...
Замръкват дните ми... без теб...
А всички пътища са белези
по рамото на здрача...
И топля с дъх следите.
Осъмват нощите ми...
прогизнали от летен спомен...
И зъзнат изранените мечти...
и в тишината срещат мен.
Павлина Петрова
Моята нощ
Моята нощ е пълноводна река...
Пия от извора...
После тя ме премята
през своите бързеи...
Разбивам се атомно...
Избистрям се!
Разгърната във тихото
се унасям примамливо...
Водните капки ме обгръщат и галят...
Сливат се с мен...
И се сбъдвам във утрото...
"Изплетени пътеки", Павлина Петрова
Не бива да очаквате от хора, които мразят себе си, да обичат вас!
Росен Марков
Свещениците и журналистите са намазали термина "любов" с толкова много сантименталност, че дори самото му ехо излъчва сладникаво зловоние.
Николас Гомес-Давила
Любовта е стремежът да се опознае душата чрез тялото, както би казал Платон, ако беше Давидович.
Аркадий Давидович
Празник е когато обичаш всички, включително и себе си.
Юлия Леонтиева
Доколкото всяко човешко същество има капацитет за любов, нейната реализация е едно от най-трудните наши постижения.
Ерих Зелигман Фром
На мен много пари не ми трябват, на мен ми трябва малко Любов!
Росен Марков
Любовта привлича любовта, която се устремява буйно към Тебе; тя иска да изпълни бездната, която я привлича. Но, уви, тя дори не е капка роса, попаднала всред океана! За да те обичам, както Ти ме обичаш, трябва да ми дадеш Твоята Любов и само така ще намеря покой. О, Исусе мой, струва ми се, че не можеш да изпълниш една душа с повече любов от тази, с която си изпълнил моята, и затова се осмелявам да Те моля да възлюбиш и онези, които си ми дал, както мене самата си възлюбил. Ако един ден на небето видя, че ги обичаш повече от мене, ще се зарадвам, признавайки още от този свят, че тези души, заслужават повече; но тук, на земята не мога да си представя по-безгранична любов от тази, с която си пожелал да ме надариш без никаква заслуга от моя страна. (с.46-47)
Тереза от Лизио