Първите ни години бяха сякаш пропаст в безнадеждността на времето и си спомням тогавашното си чувство, сякаш след дълго лутане сред дърветата в дълбока гора по едва забележими, обрасли пътеки най-накрая излязох на светлина и отново видях небето.
Йенс Кристиан Грьондал

Добавено
Предишен Следващ

Подобни

Нашите самотни, сиви майки станаха посетители на свят, в който нямаха никакво участие.
Йенс Кристиан Грьондал

Добавено

Тя ме бе увлякла в сфера на безгрижна лекота и дори най-сивите дни никога не бяха грозни или смразяващи с тяхната неизбежна тривиалност. С всичките си дежурни повторения ежедневният живот се бе превърнал в ефирно и вибриращо съществуване, изпълнено с рутинни дейности, въртящи се в кръг, задвижвани от топлотата помежду ни.
Йенс Кристиан Грьондал

Добавено

В кратките, бързи моменти между будност и сън се чудех дали любовта ми към Астрид е толкова безоблачна, че най-накрая се научих да обичам истински или просто защото не се бях научил да обичам толкова много.
Йенс Кристиан Грьондал

Добавено

Все още не можем да си представим, че промяната идва, и не придаваме значение на факта, че много скоро нашето минало ще бъде по-дълго от нашето бъдеще.
Йенс Кристиан Грьондал

Добавено

Вече можех да си представя подробностите за съществуването си без нея, въпреки че досега не бях напълно сигурен във възможността за такава перспектива.
Йенс Кристиан Грьондал

Добавено

Вече беше облечена с обичайната си елегантност и както винаги в нещо тъмно синьо. В нейната елегантност има известна сдържаност и скромност. Любимите й цветове са морски, черно -бял и никога не носи високи токчета. Тя няма нужда от това.
Йенс Кристиан Грьондал

Добавено

Сега стаите на празния ни апартамент се превърнаха в пространство, което трябваше или да преодолеем по пътя един към друг, или да му позволим да ни раздели.
Йенс Кристиан Грьондал

Добавено

Траурът е в мен. Това е безформена буца, която расте неудържимо. Което ме изпълва и изтласква от тялото ми, докато не трябва да си поема въздух. Никой мъж никога няма да разбере това, докато един ден той самият не загуби някого, някой, който му е бил скъп и който изпитва натиск. Тази безформена, нарастваща маса, образувана от скръб. Не, вярно е, вече не си себе си.
Йенс Кристиан Грьондал

Добавено

Подценяваме силата на навика, докато сме млади, и подценяваме благодатта му.
Йенс Кристиан Грьондал

Добавено

Всичко това е далеч в миналото, децата толкова бързат да пораснат, сякаш детството вече не минава бързо и дори снимките не могат да спрат времето.
Йенс Кристиан Грьондал

Добавено

Вижте още

Разни цитати, мисли и мъдрости Цитати за времето Цитати за живота Цитати за любовта Цитати за природата
Цитати за мъжете Цитати за грешките Цитати за избора Цитати за думите Цитати за нощта