Библията е като особена музика, не винаги можеш да уловиш нейната мелодия.
Себастиан Бари

Добавено
Предишен Следващ

Подобни

Човешкият човек намира малко лекарство в чуждата тъга. Така че намерих. Но това не е толкова странно, защото светът така или иначе е мистериозен.
Себастиан Бари

Добавено

Музиката на птиците. Предполагам, че всичко идва от това, танците на простите селски хора, старите песни, които едновременно лекуват и тревожат сърцата на слушателите.
Себастиан Бари

Добавено

Аз знаех, знаех, че всеки нормален, достоен живот е свършил. Думата на такъв човек беше като смъртна присъда... Знаех го през цялото време, но е съвсем различен въпрос да знаеш присъдата си и след това да я чуеш изречена от съдията си... Истината на всичко е, че нямаше кой да ми помогне, никой да застане до мен.
Себастиан Бари

Добавено

Това е жестока истина, защото едно дете не знае по-добро. Детето никога не е автор на собствената си история. Предполагам, че това е добре известно.
Себастиан Бари

Добавено

Е, всяко говорене е трудно, независимо дали го съпътства опасност или не. Понякога опасност за тялото, понякога по-интимна, миниатюрна, невидима опасност за душата. Кога изобщо да говорим е предателство към нещо, може би нещо, което дори не е идентифицирано, криещо се в камерите на тялото като уплашен бежанец в място на война.
Себастиан Бари

Добавено

Убийството наранява сърцето и замърсява душата.
Себастиан Бари

Добавено

Майка ми ми показа как да прогоня страха и да имам смелостта на хиляди луни.
Себастиан Бари

Добавено

Брадата на мъж е само начин да се скрие нещо, лицето му, разбира се, но също и вътрешните неща, като жив плет около тайна градина или покривало върху клетка за птици.
Себастиан Бари

Добавено

Ние не бяхме нищо за тях. Сега мисля за голямата стойност, която придаваме на това, което бяхме, и се чудя какво означава, когато други хора те смятат, че струваш толкова малко, че трябваше само да бъдеш убит? Как нашата гордост от всичко беше смазана толкова малка, че изчезна, докато останаха само петна от неща, които се носят от вятъра.
Себастиан Бари

Добавено

Само четири или пет часа по-късно започваме да виждаме страна, чиято красота прониква до костите ни. Казвам красота, имам предвид красота. Често в Америка можеш да полудееш от грозотата на нещата. Трева, която минава хиляди мили и никога хълм, който да я счупи. Не казвам, че в равнините няма красота, когато има добре. Но не след дълго пътуване по равнините започвате да усещате ясно движение. Можеш да станеш от седлото си и някак да погледнеш надолу към себе си, докато яздиш, сякаш суровата и безпощадна монотонност те кара да умреш, да се върнеш към живот и да умреш отново. Мозъкът ви е разтопен в купата си с кости и просто виждате зверски чудеса навсякъде. Комарите са ви укрили за вечеря и тогава вие сте един халюциниращ лудатик. Но сега в далечината виждаме земя, която започва да се внушава, сякаш там някъде е бил човек, който е рисувал с огромна четка.
Себастиан Бари

Добавено

Вижте още

Цитати за хората Цитати за времето Цитати за душата Цитати за изкуството Цитати за истината
Цитати за страха Цитати за мъжете Цитати за жените Цитати за очите Цитати за доверието