Добавено |
Когато чувстваме, че нямаме контрол над обстоятелствата си, когато вярваме, че нищо, което правим, не може да облекчи страданието ни или да подобри живота ни, ние спираме да поемаме инициативи, защото смятаме, че няма смисъл.
Мартин Селигман
Подобни
Правенето на доброта води до най-надеждното моментно повишаване на благосъстоянието от всяко упражнение, което сме тествали.
Мартин Селигман
Категорично не одобрявам изтезанията и никога не съм и никога не бих оказал помощ в процеса.
Мартин Селигман
Ако искахме само положителни емоции, нашият вид отдавна щеше да изчезне.
Мартин Селигман
За оптимистите поражението е предизвикателство, просто неуспех по пътя към неизбежната победа.
Мартин Селигман
Алкохолиците всъщност са неуспехи и техният провал е обикновен провал на волята. Те са направили лош избор и продължават да го правят всеки ден. Наричайки ги жертви на болест, ние магически прехвърляме тежестта на проблема от избора и личния контрол, където му е мястото, към безлична сила – болест.
Мартин Селигман
Второ, вие се научавате да оспорвате автоматичните мисли, като събирате противоположни доказателства.
Мартин Селигман
След седем години експерименти ни беше ясно, че забележителният атрибут на устойчивост пред лицето на поражението не трябва да остава загадка. Това не беше вродена черта; може да бъде придобито.
Мартин Селигман
Депресията сега е десет пъти по-разпространена, отколкото през 1960, и се появява в много по-млада възраст. Средната възраст на първия епизод на депресия на човек преди четиридесет години е била 29,5 години, докато днес е 14,5 години. Това е парадокс, тъй като всеки обективен индикатор за благосъстоянието – покупателна способност, количество образование, наличие на музика и хранене – отива на север, докато всеки индикатор за субективно благополучие отива на юг. Как да се обясни тази епидемия?
Мартин Селигман
Оптимистите незабавно се възстановяват от моментната си безпомощност. Много скоро след неуспеха те се надигат, свиват рамене и започват да опитват отново.
Мартин Селигман
Животът причинява същите неуспехи и едни и същи трагедии както на оптимистите, така и на песимистите, но първите знаят как да се изправят пред тях по-добре. Както видяхме, оптимистът се възстановява от поражението си и, макар и с известни загуби, се събира отново за борба. Песимистът от своя страна се разпада, отказва се и изпада в депресия. Благодарение на способността си да реагират, оптимистът постига по-добри резултати в това, което прави, било то работа, училище или спорт. Оптимистът се радва на по-добро здраве и може да живее по-дълго.
Мартин Селигман