В главата са отпечатани само няколко фрагмента. Между тези сцени, които помним, все още има стотици, хиляди епизоди, които паметта не е запазила. Можем ли тогава да кажем, че помним истината?
Оса Ларшон

Подобни

Нямам сили да бъда щастлива, иска да каже тя. Едва ли успявам дори да бъда нещастна.
Оса Ларшон

В гласа й имаше лед. Духа студено, като есен от езерото.
Оса Ларшон

Членовете на конгрегацията изглеждаха така, сякаш току-що са се отбили да си починат по пътя към гроба.
Оса Ларшон

Никога не се доближаваш до притежаването на целия свят, отколкото когато се събудиш преди всички останали.
Оса Ларшон

Това е, когато се чувствам... как да го кажа?... може би отворено е точната дума. Човекът е нещо специално. Има повече за нас, отколкото осъзнаваме. А Майката Земя е нещо повече от буца мъртва скала. Тя също е жива. Ако някъде в провинцията лежи мъртво тяло, можете да го почувствате, когато стигнете до мястото. Дърветата знаят и вибрират със знанието. Камъните знаят. Тревата. Те създават атмосфера. И можем да го възприемем, ако просто...
Оса Ларшон

- Каква детска градина! - възкликна той. - Това не е детска градина, - извика му тя. - Това е яростта на напълно пораснал човек.
Оса Ларшон

Много по-удобно ми е да общувам с клиенти, помисли си той, или с таксиметрови шофьори, с касиери в магазините. Краткосрочните връзки не са обременяващи. Нито вие дългогодишни конфликти, нито оплаквания, които се крият някъде в дълбините, като водорасли в езеро
Оса Ларшон

Ребека се смее през сълзите си. Има почти твърде много смях. Избухва, защото тя е плакала толкова много, че е създала празно пространство, готово да бъде изпълнено с друго чувство.
Оса Ларшон

...все едно щеше да изключи външния свят. Не, всъщност, помисли си Анна-Мария, изведнъж се почувства неудобно. Тя не изключва външния свят. Тя се затваря в себе си.
Оса Ларшон

Любовта е като примка. Отначало тя се мотае свободно около врата си. Но тогава, колкото повече се отдалечава от нея, толкова по-стегнато се затяга примката около врата й.
Оса Ларшон