Добавено |
Нищо не изтощава така, както безделието.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл
Подобни
Притиснати от страха, правим също толкова грешки, колкото и подгонени от сляпата решимост.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл
Изкуството е умението на твореца да представи нещата изкусно, без да изглеждат изкуствено.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл
Ръцете на един мъж са най-сигурното и в същото време най-опасното място на света. Могат да приласкават и да отблъскват. Да даряват ласки и да причиняват болка. Да сеят надежди и най-безмилостно да ги изкореняват. Да отварят вратите на рая и да те блъскат в пропаст. Мъжките ръце са огън. Могат да изгарят. Но и да те спасят от студа. Да изпепеляват. И да те накарат да възкръснеш от пепелта.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл
И да изметеш прахоляка от стаите, той пак ще се полепи. Същото е и с досадниците в живота ти.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл
Колкото повече наблюдаваш себе си, толкова повече разбираш другите.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл
Младите момичета се стремят да впечатляват мъжете. Зрелите искат мъжете да ги впечатлят. Да ги спечелят. Да ги покорят.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл
Жените мразят в друга жена това, което самите те не притежават.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл
Някои жени са пристанища. Връщаш се при тях след всяка житейска буря. След всяко корабокрушение. След всяка безславна одисея. Други са безбрежия. Простори. Необятност. Пътуваш с тях по всички краища на живота. Бродиш по пътищата на страстта. Достигаш граници. Пресичаш хоризонти. И се опияняваш от илюзията, че си безсмъртен.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл
Когато обичаме, сами се отказваме от силата си. Превръщаме я в своя слабост. В своя ахилесова пета. В своя уязвимост.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл
Колко измамно е усещането, че когато една жена сподели близостта ти, тя е твоя! Една жена става твоя, когато ти подари доверието си. Когато ти посвети мечтите си. Когато не мери достойнствата ти. И не претегля прегрешенията ти. Когато изрита в ъгъла кантара на чувствата. Когато не изравя причини, не си задава въпроси, не търси отговори. Когато единственият довод е любовта. Сляпата, вечната, неутолимата.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл