 4
|
 Споделяне
|
Добавено |
Вярно ли е, че човешките същества са фундаментално жестоки? Опитът от жестокост ли е единственото нещо, което споделяме като вид? Дали достойнството, което държим, не е нищо друго освен самозаблуда, маскирайки от себе си единствената истина: че всеки един от нас е способен да бъде сведен до насекомо, хищен звяр, буца месо? Да бъдеш унижен, избит - това ли е същността на човечеството, която историята е потвърдила като неизбежна?
Хан Канг
Подобни
Ще ви накараме да осъзнаете колко нелепо беше много от вас да развявате националния флаг и да пеете националния химн. Ще ви докажем, че не сте нищо друго освен мръсни вонящи тела. Че не си по-добър от труповете на гладуващи животни.
Хан Канг
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
От време на време изтичането на времето изглежда остро очевидно. Физическата болка винаги изостря съзнанието.
Хан Канг
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако не беше така, че животът се простира по права линия, тя можеше в един момент да осъзнае, че е заобиколила завой. Донасяйки, може би, осъзнаването, че нищо от това минало сега не може да бъде зърнато, ако хвърли бърз поглед през рамо.
Хан Канг
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Отворете този момент и от него ще произлязат клане, мъчения, насилствени репресии. То бива избутано настрани, пречукано на пух и прах, пометено настрани във вълната от бруталност. Но сега, ако можем само да държим очите си отворени, ако всички можем да задържим погледа си стабилен, до горчивия край...
Хан Канг
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Това, което беше постигнал в продължение на десет години, му убягна, вече не принадлежеше на него, а на някой, когото познаваше, или по-скоро, когото смяташе, че познава.
Хан Канг
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Тя не направи никакво движение, за да проучи непознатото пространство и не показа нито една от емоциите, които човек може да очаква. Изглеждаше достатъчно за нея просто да се справи с всичко, което се изпречи на пътя й, спокойно и без суетене. Или може би просто вътре в нея се случваха неща, ужасни неща, за които никой друг не можеше дори да предположи, и по този начин беше невъзможно за нея да се занимава с ежедневието в същото време. Ако е така, естествено нямаше да й остане никаква енергия, не само за любопитство или интерес, но наистина за някакъв смислен отговор на всички обикновени подробности, които се случваха на повърхността.
Хан Канг
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
- Не те познавам, - промърмори тя, стиснала здраво телефона, след като затвори. - Няма нужда да ти прощавам, нито ти трябва да ме молиш за прошка, защото не те познавам.
Хан Канг
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Ролята, която бе приела тогава на трудолюбива, самопожертвователна най-голяма дъщеря, беше признак не на зрялост, а на малодушие. Това беше тактика за оцеляване.
Хан Канг
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
След като умря, не можах да организирам погребение, и така животът ми се превърна в погребение.
Хан Канг
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Болката се чувства като дупка, която я поглъща, източник на силен страх и в същото време странен, тих мир.
Хан Канг
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |