Някои жени са пристанища. Връщаш се при тях след всяка житейска буря. След всяко корабокрушение. След всяка безславна одисея. Други са безбрежия. Простори. Необятност. Пътуваш с тях по всички краища на живота. Бродиш по пътищата на страстта. Достигаш граници. Пресичаш хоризонти. И се опияняваш от илюзията, че си безсмъртен.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл

Подобни

Когато обичаме, сами се отказваме от силата си. Превръщаме я в своя слабост. В своя ахилесова пета. В своя уязвимост.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл

Колко измамно е усещането, че когато една жена сподели близостта ти, тя е твоя! Една жена става твоя, когато ти подари доверието си. Когато ти посвети мечтите си. Когато не мери достойнствата ти. И не претегля прегрешенията ти. Когато изрита в ъгъла кантара на чувствата. Когато не изравя причини, не си задава въпроси, не търси отговори. Когато единственият довод е любовта. Сляпата, вечната, неутолимата.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл

Времето е пари само за този, който не знае какво е любов.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл

Свободната любов я изповядва единствено този, който не е срещнал истинската.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл

На една жена можеш да дадеш само това, което е склонна да приеме.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл

Манията за величие не напада величията. От нея страдат единствено пигмеите на духа.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл

Всеки човек е сблъсък на това, което иска да бъде с онова, което не може.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл

Съдим за един човек по отношението му към падналия. И към издигналия се.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл

Много думи са необходими, единствено когато нямаш какво да кажеш. Когато имаш, трябват точните.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл

Подходящите хора трябва да ги търсим. Неподходящите ни намират сами.
"Белезите на страстта", Силвия Кристъл