 3
|
 Споделяне
|
Добавено |
В продължение на години съм се питала дали този унил възрастен човек със свеж и весел глас е щастлив или тъжен, млад или стар, дали трябва да го жаля или да му завиждам, и от много задаване на въпроси така и не ми остана време да го обикна...
Цруя Шалев
Подобни
Шофьорът на таксито беше прав: можеш да обичаш двама мъже едновременно, дори е по-лесно, защото така постигаш душевно равновесие, едната любов допълва другата и не е толкова страшно.
Цруя Шалев
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Началото на прошката - като процес, в който и двете страни участват равнопоставено - е самото разпознаване на болката, причинена както на нас, така и на другия, това е способността да видим гледната точка на другия заедно със собствената си гледна точка. В началото на прошката е скромността, която ви позволява да видите другия като независим и специален субект, а не като резултат от нашата воля и действия. Задължение е да си помагаме взаимно за избягване на по-нататъшни удари, осъзнавайки, че истинска промяна може да бъде постигната само чрез сътрудничество.
Цруя Шалев
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Да знаехме да обичаме толкова, колкото умеем да се ядосваме, да правим добро, колкото умеем да се караме, да се утешаваме и утешаваме взаимно, колкото умеем да се измъчваме и измъчваме. Изглежда, че с годините способността за доставяне на удоволствие се изражда. Това зависи ли от възрастта ни или от продължителността на връзката?
Цруя Шалев
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Адаптирам се към странстванията на Гили, странстванията на Мая и странстванията на Йотам, това са номадските племена на модерната епоха, деца на развод, които прекарват стадата си играчки в обедните часове от една къща в друга, от майка на баща и обратно.
Цруя Шалев
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Слизам по тясното стълбище изключително бавно, олюлявам се несигурно, като малко дете, което прави първите си стъпки, но без победоносните викове, изведнъж ми проблясва една мисъл. Осъзнавам, че не виждам нищо, въпреки силната следобедна светлина, ужасена, без да обръщам внимание на пчелите, сядам върху едно стъпало, с глава между коленете, очите затворени, имам усещането, че потъвам; какво направи, какво правиш, какво ще правиш; все едно спрягах глагола в час по граматика...
Цруя Шалев
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
...беше толкова комично, че се разсмях, и се смях, докато не си спомних, че беше тъжно.
Цруя Шалев
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Когато обичаш някого, чувстваш болката му.
Цруя Шалев
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
...ако отдаваш прекалено много внимание на миналото, пренебрегваш настоящето.
Цруя Шалев
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Само в нейната памет ще цъфтят отново дивите цветя, но ако такова щастие някога е минало през живота й, тогава това щастие може да се върне един ден, може би дори днес, и тя поклаща глава, така е свикнала да посяга към празно място, пръстите си винаги са се губили в дълбините на празния джоб на живота й, а сега тя бръкна в другия джоб и този е пълен с очи.
Цруя Шалев
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Това е точно голямата измама, чрез която човечеството оцелява, лъжата, предназначена да скрие от хората факта, че е по-лесно да пуснеш нещо, отколкото да го задържиш, но в момента, в който го разбереш, е като да се промъкнеш отхапете от ябълката на дървото на познанието, откривате ужасния вкус на безсмислието и оттам нататък няма връщане назад. Защото няма смисъл да ядеш и няма смисъл да пиеш, няма смисъл да се миеш и няма смисъл да се обличаш, и няма смисъл да напускаш къщата и няма смисъл да се връщаш, и няма смисъл има смисъл да работиш и няма смисъл да учиш, няма смисъл да се жениш и няма смисъл да раждаш.
Цруя Шалев
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |