Добавено |
Началото на случките, преживени от мен в миналото, е ясно, краят им също е изживян, те вече не могат да бъдат променени. Но докато ги разказвам, през мен преминава едно чувство, като че ли краят на случките, преживени в миналото, може да бъде променен и аз съм можел да го променя... Никога ли не ви е обхващало подобно чувство?
"Единственият път", Азиз Несин
Подобни
Защо четем романите дори когато знаем, че писаното в тях е измислица, съчинение! Знаем, че разказаното не е истина, че не е преживяно от автора и въпреки всичко отново се влияем от тези измислици, вълнуваме се, измъчваме се, плачем или се радваме. ...Не е важно дали разказаното в романа е преживяно наистина или не, важното е да ни накара да повярваме, че е така.
"Единственият път", Азиз Несин
Забележете, случайностите винаги са на страната на тези, които имат по-добро положение. Ето такива хора казват: "Човек сам прави живота си."
"Единственият път", Азиз Несин
А бре ти си такава дърта крава, изяждаш десет чувала слама, двеста грама мляко ще изцеди от тебе човек и накрая ще събориш менчето на земята...
"Единственият път", Азиз Несин
Щом като има толкова глупаци, как може да остане без пари тоя, дето има поне малко ум...
"Единственият път", Азиз Несин
Ние, интелигентите, имаме неизплатени дългове към народа. Понеже не извършваме задълженията си така, както повелява дългът, всички се смятаме за фалшификатори...
"Единственият път", Азиз Несин
Всеки човек оставя след себе си една недоизказана дума...
"Единственият път", Азиз Несин
Всеки номер на някой факир ни се струва чудо. Но след като разберем тайната на този номер, който смятаме за нещо изключително, става ясно колко е прост.
"Единственият път", Азиз Несин
...Като си останал без изход, измисляш лъжи, после сам вярваш на това, което си измислил.
"Единственият път", Азиз Несин
Щом каза "Добре!", разбрах, че ме лъже. Защото за да приеме такова нещо, човек трябваше поне малко да се поколебае, да отказва...
"Единственият път", Азиз Несин
Хората проявяват интерес към всичко смайващо и необикновено.
"Единственият път", Азиз Несин