Добавено |
Все още не можем да си представим, че промяната идва, и не придаваме значение на факта, че много скоро нашето минало ще бъде по-дълго от нашето бъдеще.
Йенс Кристиан Грьондал
Подобни
В кратките, бързи моменти между будност и сън се чудех дали любовта ми към Астрид е толкова безоблачна, че най-накрая се научих да обичам истински или просто защото не се бях научил да обичам толкова много.
Йенс Кристиан Грьондал
Тя ме бе увлякла в сфера на безгрижна лекота и дори най-сивите дни никога не бяха грозни или смразяващи с тяхната неизбежна тривиалност. С всичките си дежурни повторения ежедневният живот се бе превърнал в ефирно и вибриращо съществуване, изпълнено с рутинни дейности, въртящи се в кръг, задвижвани от топлотата помежду ни.
Йенс Кристиан Грьондал
Нашите самотни, сиви майки станаха посетители на свят, в който нямаха никакво участие.
Йенс Кристиан Грьондал
Първите ни години бяха сякаш пропаст в безнадеждността на времето и си спомням тогавашното си чувство, сякаш след дълго лутане сред дърветата в дълбока гора по едва забележими, обрасли пътеки най-накрая излязох на светлина и отново видях небето.
Йенс Кристиан Грьондал
Докато се опитвам да изтъка модела на моята история, все повече ми идва на ум колко много в живота остава неизказано, скрито в сенките. Как се оформя? В кой момент животът би могъл да протече по различен начин?
Йенс Кристиан Грьондал
Промяната не ознаменуваше нова посока, тя се извършваше в телата и умовете ни. Бавно и неусетно се разгръщаше от монотонните спирали на повторението...
Йенс Кристиан Грьондал
...децата толкова бързат да пораснат, сякаш детството така или иначе не минава бързо и дори снимките не са в състояние да спрат времето. Напротив, те ясно напомнят колко отдавна е било...
Йенс Кристиан Грьондал
Децата познават родителите си много по-добре, отколкото родителите познават децата си.
Йенс Кристиан Грьондал
Ала все пак трябва да има толкова много друго, толкова много повече в едно човешко създание от онова, което е разказано и което въобще подлежи на разказване.
Йенс Кристиан Грьондал
... но там, в Амстердам, тя беше само моя и наистина изглеждаше забравила, че има и други освен мен. Сякаш се беше освободила от съществуването си като мрачен, разпуснат и изгубен ангел на любовта, способен да накара зрелите мъже да вият към Луната.
Йенс Кристиан Грьондал