Добавено |
Това, което беше добро, няма да се превърне в зло и каквото и да направите по-късно, няма да зачеркнете нито един светъл ден, няма да отмени нито един час от този, който вече сте живели.
Йенс Петер Якобсен
Подобни
В края на краищата той се страхуваше в сърцето си от това могъщо нещо, наречено страст. Този бурен вятър помете всичко уредено, упълномощено и придобито в човечеството, сякаш е мъртва листа. Не му хареса! Този ревящ пламък се разпиля в собствения си дим - не, той искаше да гори бавно.
Йенс Петер Якобсен
Но когато започна да мисли за човешки същества, душата му отново се разболя. Той ги извика пред себе си, един по един, и всички минаха и го оставиха сам, а никой не остана с него. Но докъде се бе държал здраво за тях? Дали беше истина? Беше по-бавен в пускането, това беше всичко. Не, не беше това. Мрачната истина беше, че душата винаги е сама. Всяка вяра в сливането на душата с душата беше лъжа. Нито майка ти, която те е взела в скута си, нито твоят приятел, нито пък жената, която е спала на сърцето ти...
Йенс Петер Якобсен
...всички богове са същността на човешките същества и, както всичко човешко, те ще преминат, раса след раса, защото човечеството вечно се развива, променя и надраства своите собствени идеали.
Йенс Петер Якобсен
Тя сънува хиляда мечти за онези слънчеви региони и е погълната от копнеж за този друг и по-богат Аз, забравяйки - това, което толкова лесно се забравя - че дори и най-справедливите мечти и най-дълбоките копнежи не добавят инч към ръста на човека душа.
Йенс Петер Якобсен
Любовта е като диамант; Защото както диамантът е красив за гледане, така и любовта е справедлива, но тъй като диамантът е отрова за всеки, който го погълне, по същия начин любовта е вид отрова и предизвиква ужасна бушуваща неприятност при заразените с нея.
Йенс Петер Якобсен
Ученето е толкова прекрасно, колкото и животът по света.
Йенс Петер Якобсен
Разчупете леда или издърпайте това, което живее в полумрака, в пълната светлина на речта - това, което се случва, е същото: това, което сега се вижда и сега се схваща, не е в своята яснота сянката, която е била.
Йенс Петер Якобсен
Не те разбирам. Не мога да се отнасям към себе си като досаден, от който мога да извадя непопулярно парче и да настроя мелодията, която всички свирят.
Йенс Петер Якобсен
Тя се огледа наоколо с призрачен поглед, после се отпусна на колене и се моли дълго. Тя се разкая и призна, диво и необуздано, в нарастваща страст, със същата фанатична ненавист към себе си, която кара монахинята да бичува разголеното й тяло. Тя горещо търсеше най-пълзящите изражения, опиянявайки се със самоунижение и със смирение, което жадуваше за деградация. Най-сетне тя стана. Пазвата й се вдигна силно и в бледите бузи се появи слаба светлина, която сякаш се напълни по време на молитвата й.
Йенс Петер Якобсен
За първи път умът му схвана факта, че когато животът те е осъдил да страдаш, присъдата не е нито измислица, нито заплаха, но те влачат до стелажа, измъчват те и няма чудесно спасяване при последен момент, без събуждане като от лош сън. Той го почувства като предчувствие, което го порази с ужас.
Йенс Петер Якобсен