Добавено |
Тя е красива. Никога няма да се умориш да я гледаш. Нито пък се налага да се тревожиш, дали не е по-умна от теб: защото със сигурност е така. Обичам я. Такъв късмет е, че я обичам. Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - сам можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е доволна от своя.
Джон Грийн
Подобни
Разказахме историята от смешната й страна. Убеден съм, че човек има избор по какъв начин да разказва тъжните истории, и ние избрахме смешния.
Джон Грийн
Има хора на този свят, които можеш само да обичаш, да обичаш, да обичаш, независимо от всичко.
"Множество Катрини", Джон Грийн
Всички бяхме едни замъглени прозорци, през които нито виждахме добре навън, нито отвън ни виждаха добре.
Джон Грийн
- Предполагам удоволствието не е в това да си вътре.
- А в какво е удоволствието? - попитах.
- Да го планираш... може би. Не знам. Когато постигнеш нещо, усещането никога не е така хубаво, както си си мислел и надявал.
Джон Грийн
Честито! Вече си жена. А сега умри!
Джон Грийн
- Можеш да се довериш на правилото, че когато ти пука прекалено много за някого, това винаги завършва зле - казвам аз, защото това си е самата истина. Не е вярно, че да ти пука, да си загрижен води понякога до страдание и нещастие. Не понякога, а винаги води до трагедии.
Джон Грийн
Не ми беше достатъчно да съм последния, когото беше целувала. Исках да съм последният, когото беше обичала. Обаче знаех, че не е така. Знаех го и я ненавиждах за това. Ненавиждах я, задето не ме обичаше. Ненавиждах я, задето тръгна онази вечер, ненавиждах и себе си - не само защото й бях позволил, но и защото ако й бях достатъчен, нямаше да иска да тръгва за никъде.
Джон Грийн
Започваш да липсваш на хората, чак когато видят колко по щастлив си без тях...
Джон Грийн
Не познавам перфектни хора. Познавам само несъвършени хора, които заслужават да бъдат обичани.
Джон Грийн
Толкова ми се искаше да легна до нея на дивана, да я прегърна и да заспя... Но не ми достигаше смелост, тя имаше гадже, аз бях нескопосан, тя беше страхотна, аз бях безнадеждно скучен, тя беше безкрайно интересна. Затова се върнах в стаята си и се тръшнах на леглото с мисълта, че ако хората бяха дъжд, аз просто ръмях, а тя беше ураган.
Джон Грийн