 5
|
 Споделяне
|
Добавено |
При глад, студ и безсъние не се ражда никакво приятелство. Поговорката за приятелството, което се проверявало в нужда, е изцяло несъстоятелна. За да бъде едно приятелство истинско, трябва здравите му основи да са положени тогава, когато условията, битът още не са стигнали крайната граница, отвъд която в човека не остава нищо човешко, а има само недоверие, злоба и лъжа.
Варлам Шаламов
Подобни
Подчинявах се само на вечния закон за затворническата автоматика: събуждане - развод - закуска - обяд - работа - вечеря, сън или привикване при отговорника.
Варлам Шаламов
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Позорът няма граници. Или по-точно тези граници са винаги лични, и изискванията към самия себе си са различни у всеки обитател на следствената килия.
Варлам Шаламов
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Трите арестантски заповеди: не вярвай, не се бой и не моли...
Варлам Шаламов
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Работата на север беше по-страшна от всякаква болест - здравите безстрашно постъпваха в туберкулозните отделения, лъжейки лекарите. От тези, които очевидно бяха туберкулозни, от умиращите пациенти те взимаха плювката, храчката, нежно я увиваха в парцалче, криеха я като талисман и когато се събираха резултатите за лабораторията, "с благословени пръчици" си напъхваха чуждата плюнка в устата и я изхрачваха в поднесения от лаборанта съд. Лаборантът беше опитен и верен, а това беше по-важно от медицинското образование според тогавашните понятия на началството, така че лаборантът караше болния да храчи в негово присъствие. Никаква разяснителна работа не действаше - животът в лагера и работата на студа бяха по-страшни от смъртта. Здравите бързо ставаха болни и вече на законно основание използваха прословутия леглоден.
Варлам Шаламов
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Бяхме разбрали - и това беше най-важното, че нашите познания за хората не ни носят никаква полза в живота.
Варлам Шаламов
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Разказът е като палимпсест, запазил всичките му тайни. Разказът е повод за вълшебства, той е предмет на магията, жива, неумряла още вещ, видяла героя. Може би тази вещ е в музея: реликва; на улицата: къща, площад; в апартамента: картина, снимка, писмо... Писането на разказ означава търсене; в размътеното съзнание трябва да навлезе мирисът на забрадката, на шала, на кърпата, загубена от героя или героинята. Разказът е палея, а не палеография. Всъщност няма никакъв разказ. Самата вещ разказва. Дори в една книга, в едно списание трябва да бъде необичайна материалната страна на текста: хартията, шрифтът, съседните статии.
Варлам Шаламов
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Кървавите пукнатини по ходилата му вече не бяха толкова болезнени. Скорбутните язви по краката още не се бяха затворили и имаха нужда от превръзки, но ставаха все по-малко и по-малко - на тяхно място оставаха синьо-черни петна, които приличаха на клейма, на знаците, поставяни от робовладелците, търговците на негри. Не зарастваха само палците на краката му - измръзването бе засегнало костния мозък и от пръстите му сълзеше по малко гной. Разбира се, гнойта беше много по-малко, отколкото преди, когато работеше в мината, където гумените му галоши, летните обувки на затворниците, така се пълнеха с гной и кръв, че ходилата му жвакаха като в локва.
Варлам Шаламов
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Дълбоко разбирам хората, които не искат да слушат дори бегло представяне на историята на доставената, връчена, но все още непрочетена книга.
Варлам Шаламов
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Даже за завист нямаше сила при нас...
Варлам Шаламов
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Книги - това е най-доброто в живота ми, това е духовна подкрепа, верен другар при всякакви неприятности.
Варлам Шаламов
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |