Един мъж наказал 3-годишната си дъщеря, задето унищожила ролка златиста хартия. Парите не стигали и мъжът много се ядосал, когато детето се опитало да украси с нея една кутия и да я сложи под коледната елха. На следващата сутрин обаче малкото момиче му занесло кутията и му казало, че това е подарък за него.
Мъжът се засрамил от гнева си предишната вечер. Той обаче избухнал отново, когато видял, че кутията е празна.
- Не знаеш ли, че когато правиш подарък, вътре трябва да има нещо.
Малкото дете го погледнало с насълзени очи и промълвило:
- Но тя не е празна, татко. Аз сложих вътре целувки. Всички са за теб.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал детето си и го помолил за прошка. Не след дълго момиченцето починало при катастрофа.
Оттогава бащата държал златната кутия до леглото си и дълги години всеки път, когато бил отчаян, отварял кутията и вземал една от целувките, сложени там от детето му.
Всеки от нас притежава по една златна кутия с целувки, подарени му от децата, семейството или приятелите му. На този свят няма по-ценна собственост от нея.
Някои неща не можем никога да върнем:
камък, хвърлен в океана, изречена дума, удобен момент за действие, обичан човек, който си е тръгнал, и приятелство, което е приключило.
"Скритият дар", Джериес Авад

15

Споделяне

Добавено преди 8 години

Само времето е в състояние да разбере колко ценна е любовта.
"Скритият дар", Джериес Авад

5

Споделяне

Добавено преди 8 години

Двама тежко болни мъже били настанени в една болнична стая. На единия му било позволено да сяда в леглото всеки следобед по един час, а другият мъж трябвало да лежи по гръб през цялото време. Двамата говорели с часове: за жените и семействата си, за професиите си, за това къде са прекарвали отпуските си.

Всеки следобед, щом мъжът до прозореца сядал, той разказвал на съседа си какво вижда оттам. Другият започнал да живее за този един час, в който стаята им се оживявала и изпълвала с цветовете и динамиката от външния свят.

От прозореца се виждал парк с красиво езеро. В него плували патици и лебеди, а децата пускали своите хартиени лодки по водата. Влюбени двойки се разхождали, хванати за ръце, сред цветя, уловили цветовете на дъгата. Вековни зелени дървета украсявали пейзажа, а в далечината се виждал силует на небостъргач.

Тъй като мъжът до прозореца описвал всичко до последния детайл, приятелят му в другия край на стаята можел да затвори очи и да си представя живописния пейзаж.
Един топъл следобед мъжът до прозореца описал преминаващ парад и макар че съседът му не можел да чуе оркестъра, фантазията му рисувала всяка описана подробност. Така минавали дните и седмиците.

Един ден сестрата влязла в стаята, за да донесе вода, и намерила безжизнено тялото на мъжа до прозореца. Той бил починал тихо в съня си. Натъжена, сестрата извикала санитарите да приберат тялото. Когато сметнал, че е удобно, другият мъж попитал дали може да се премести до прозореца. Сестрата с радост му помогнала и когато той се настанил удобно, го оставила да си почива.

Бавно и мъчително човекът се надигнал, за да погледне за първи път света навън. Най-после можел да се наслади на онова, за което само бил слушал. Щом се навел напред обаче, разбрал, че прозорецът гледал към една стена.

Сестрата дошла отново, а болният я попитал как може съседът му по легло да му е описвал всички красиви неща, които уж се виждали през прозореца. Сестрата отвърнала, че мъжът всъщност бил сляп и не можел да види дори и стената.

- Сигурно е искал да ви окуражи - допълнила тя.
"Скритият дар", Джериес Авад

16

Споделяне

Добавено преди 8 години

Притча за смачканата банкнота
Известен оратор започнал лекцията си, като държал в ръцете си 20 доларова банкнота. В зала с 200 души той попитал:
– Някой иска ли тази банкнота?
Много от слушателите вдигнали ръце, – добре ще ви я дам, но първо ще направя това – и той я намачкал силно.
– Кой я иска?
Хората отново вдигнали ръце. А ако направя това?
Ораторът пуснал банкнотата на земята и започнал да я тъпче с обувката си. После я вдигнал, съвсем смачкана и мръсна, и отново я предложил на публиката. И този път много хора вдигнали ръце.
– Приятели получихме безценен урок. Каквото и да правим с парите, те не губят стойността си, и за това продължават да са желани. Защото 20 долара, си остават 20 долара.
Много честно ние в живота си сме смачкани и оваляни в калта, заради взетите от нас решения, и изпитанията, поднесени ни от съдбата. Тогава имаме чувството, че нищо не струваме. Без значение какво се е случило, или какво ще се случи обаче, вие никога няма да изгубите стойността си: мръсни или чисти, смачкани или грижливо изгладени, вие си оставате безценни за онези, които ви обичат.
Джериес Авад

21

Споделяне

Добавено преди 8 години

Човек става такъв, какъвто вярва, че ще стане. Ако мечтаеш да си орел, следвай мечтите си и не слушай какво ти говорят кокошките...
Джериес Авад

11

Споделяне

Добавено преди 8 години

Не можем да променим света според собствените си възгледи, но можем да променим отношението си към него.
Джериес Авад

11

Споделяне

Добавено преди 8 години

Никога не забравяй, че всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена, никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне обратно. Подбирайте думите си добре и мислете, преди да ги изречете, особено пред онези хора, които истински обичате!
Джериес Авад

9

Споделяне

Добавено преди 8 години

Притча за баща и син

Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа... - намръщил се бащата - и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш - 20 лева...
- О... - детето се замислило - Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата - заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща...
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Бащата седнал, и макар, че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно... Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари.
Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? - попитал той.
- Не тате, просто си лежа - отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб - казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! - радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти. Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? - попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. - отвърнало детето - Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама.
Бащата бил съкрушен. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.

Това е просто едно напомняне за всички нас, които работим толкова много и даваме голяма част от времето и енергията си за неща, които не са най-важните в живота... и за съжаление, доста често, изнервени и изморени, пренебрегваме и нараняваме любимите си хора, забравяйки кое е истински значимо за нас... Не бива да оставяме времето да отминава, без да сме прекарали достатъчно време, с хората, които наистина имат значение за нас, тези, които са в сърцата ни. Защото, ако умрем утре, фирмата, в която работим ще ни замени само за няколко дни, но близките и приятелите, които ще оставим, ще чувстват празнина от загубата ни до края на живота си. Защото в живота, не парите или работата, а времето прекарано с хората, които обичаме, е истински ценно!
Джериес Авад

28

Споделяне

Добавено преди 8 години

Всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена без никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне обратно.
Джериес Авад

10

Споделяне

Добавено преди 8 години

Изхвърлете омразата от сърцето си, за да не носите грехове за цял живот. Да прощавате е най-доброто отношение към другите. Научете се да забравяте и да прощавате!
Джериес Авад

27

Споделяне

Добавено преди 8 години

Ако вашият подарък не е опакован така, както сте очаквали, то е защото е бил опакован много по-добре.
Джериес Авад

7

Споделяне

Добавено преди 8 години