 4
|
 Споделяне
|
Добавено |
Салфетката ми се стори напълно безполезен предмет. Мога ли да обичам салфетка? В нея имаше толкова много дупки, сякаш се срамуваше от собственото си съществуване, сякаш изобщо не искаше да съществува.
Едуард Кери
Подобни
Тя винаги се бореше кой е най-добрият начин да реагира. Имаше толкова много противоречия между това, което й беше казано и това, което тя видя, че тя можеше само колебливо да продължи напред, като нямаше, както тя, сила и знания. Тя беше момиче, което се опитваше да си проправи път.
Едуард Кери
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Човек се чувства много по-добре, когато има за какво да се хване.
Едуард Кери
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Бедният чадър от глухарче е принуден да лети навсякъде, където полъхът на вятъра го изпраща.
Едуард Кери
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Звуците ме завладяха. Именно заради тях бях толкова потрепнал, уплашен и ядосан.
Едуард Кери
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Обичайно е хората по някакъв начин да отпечатват имената си като неизменно доказателство за съществуването им.
Едуард Кери
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
- Колко време? - Време е да поговорим. Това е най-точната мерна единица.
Едуард Кери
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
По време на релаксация отпада предпазливостта. Особено в разговор. Спокойният разговор води до откритост. И открито ние често разкриваме това, което никога не трябва да се разкрива.
Едуард Кери
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
- Излъгах те, глупако - каза тя. - Често лъжа. И ще те излъжа. Аз съм ужасна лъжкиня просто не мога да спра. Никога не вярвайте на дума, която казвам, на моя съвет към вас. Правя ви услуга, като говоря за това - често хората трябва да стигнат до това сами. - М-м-м... - казах. - Благодаря.
Едуард Кери
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Израснах без да излизам от вкъщи и гледах света през прозорец. След като излязох навън и се сблъсках с толкова много неща, станах глух.
Едуард Кери
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
В тази стая беше целият живот на баба ми във всичките му дреболии.
Едуард Кери
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |