Добавено |
Бихте могли да ни подадете ръка, вместо да се взираме в космоса като запекла се камила.
Анджи Сейдж
Подобни
Не искам да загубя чирака си. Повече от това, Септимус, не искам да те загубя. - Марсия
Анджи Сейдж
Не можеш просто да го разтърсиш като обезумял папагал.
Анджи Сейдж
Дракон носи принцесата на ръце и ти забравяш това? - Марсия, до Септимус
Анджи Сейдж
Петрок Трелони изглеждаше толкова доволен, колкото камъче може да изглежда, което беше почти същото, както изглеждаше преди.
Анджи Сейдж
- Не разбирам - измърмори Стенли малко треперещо, прокарвайки лапи по лицето си, само за да е сигурен, че все още има козина от плъхове, а не брадавици. - Бях сигурен, че това е мястото на Флори.
Анджи Сейдж
- Не, Ник, това е невиждано, нечувано, нито шепот, нито дума. И вие също трябва да си го представите. Няма смисъл да откъсвате тази магия като обезумял папагал. - Септимус
Анджи Сейдж
Шоколадовите стафиди имаха някакъв рибен вкус, но на Люси не му пукаше - шоколадът беше шоколад. Тя обаче промени решението си, когато разбра, че стафидите са мънички рибни глави.
Анджи Сейдж
Искам да кажа, какъв е смисълът да бъдеш девойка в беда, ако твоят рицар си отиде и просто направи своето?
Анджи Сейдж
Мъглата се чувстваше странно целенасочена, сякаш беше на път за среща.
Анджи Сейдж
Виждате ли, нещата имат навика да се оправят сами. В крайна сметка - Марсия
Анджи Сейдж