Всяко преувеличено възмущение води до това, което възмутения човек ще си изкара над главата, без значение дали е възмутен.
Миленко Йергович

Подобни

Карло осъзна, че така от време на време човек започва да живее от нулата и че животът се състои от няколко по-малки живота, в които човек сменя различни лица.
Миленко Йергович

Не съжаляваш за дните, в които не си правил нищо друго, а чакаш да мине времето, но съжаляваш за годините, когато си искал нещо от себе си.
Миленко Йергович

...богато и уважавано мюсюлманско семейство, което излъчваше аромата на мек босненски ислям и балсамирано виенско величие. Градските зевзеци разправяха, че в тяхната къща даже мухите не били обикновени, а кръжали наоколо облечени във фракове.
Миленко Йергович

Няма смисъл да не позволяваме на огъня да погълне неща, които човешкото безразличие вече е унищожило. Красотата на Париж или Лондон е само алиби за престъпниците, позволили на Варшава, Дрезден, Вуковар и Сараево да изчезнат.
Миленко Йергович

Сякаш токът го нямаше завинаги, а малко, наскоро заклано прасе беше оставено във фризера в кухнята. Идват топли дни, идва лятото и тъгата нараства. Тази воня никога няма да изчезне от фризера и от стените на кухнята. Това беше тъгата на Лоръл, по-тежка от гипсовото корито, в което лежеше и се взираше в една точка на тавана.
Миленко Йергович

Само ръкописите горят по-добре, по-красиво и по-задълбочено от книгите.
Миленко Йергович

Клането винаги се прощава, но не се забравя. И всяко извинение има ясно определен срок на годност. На някои им се прощава за десет, на други за петдесет и сто години, но никой не помни, че нещо, дори едно престъпление, реално или измислено, е било простено завинаги.
Миленко Йергович

Босненци мразят дълго, трайно и с мерак, но съвсем неорганизирано.
Миленко Йергович

...мъртвите се връщат от хора, които не намират здраве в болниците, защото здравето често се губи в бели коридори и зелени котелни, в миризмите на хлороформ, етер и болничен алкохол, където целият въздух мирише на тревога.
Миленко Йергович

Природата на хората е такава, че те утешават само онези, които могат да усетят утеха, но от тежка скръб, която не търси утеха, за която е трудно да се говори, хората бягат, отблъскват я от себе си и се опитват напразно да забравят. Боже, дай ми сила никога да не бягам.
Миленко Йергович