Добавено |
В началото белите хора бяха болест и никой не знаеше какво да прави. Те дойдоха отвъд морето с големи лодки с бели крила, а устата им бяха пълни с кръв и измама, които плюха на тези които срещнат.
Лорънс Норфък
Подобни
Пътищата никога не водят тук, те свършват само тук. И оттук те могат само да отведат отново, от черната като смола река, или от приливното море, или от Рим.
Лорънс Норфък
Ролите чакат своите изпълнители, висящи само на няколко секунди от суетното настояще.
Лорънс Норфък
Той беше техният пастир, помисли си отец Дупка. Те бяха негови овце. Като овце те се скитаха предимно, където си поискаха.
Лорънс Норфък
- Проклет да си - изстена той. - Твърде късно - каза самотната фигура. - Аз отдавна съм прокълнат.
Лорънс Норфък
- От когото искате да се отървете, те не отиват никъде, - каза мъжът на Джон, докато той и Филип скитаха до тоалетната. - Тези, които са ти скъпи, си отиват.
Лорънс Норфък
- Човек, който говореше всички езици на света. Но да не казващ истината в нито един от тях...
Лорънс Норфък
Златните колиета, които поставят на вратовете на жените си, се превръщат в примки на техните собствени вратове, които ги влачат с лице надолу по земята.
Лорънс Норфък
По време на вечерята в лятната гостна Пиърс Калок седеше точно срещу нея в мрачно мълчание, което подсказваше, че рицарите онемяват при вида на техните красиви дами.
Лорънс Норфък
Никой не прощава истината, дори кардиналите.
Лорънс Норфък
Нечестивите изникват като трева, а праведните се издигат като палма.
Лорънс Норфък