Подчинявах се само на вечния закон за затворническата автоматика: събуждане - развод - закуска - обяд - работа - вечеря, сън или привикване при отговорника.
Варлам Шаламов

Подобни

Позорът няма граници. Или по-точно тези граници са винаги лични, и изискванията към самия себе си са различни у всеки обитател на следствената килия.
Варлам Шаламов

Трите арестантски заповеди: не вярвай, не се бой и не моли...
Варлам Шаламов

Работата на север беше по-страшна от всякаква болест - здравите безстрашно постъпваха в туберкулозните отделения, лъжейки лекарите. От тези, които очевидно бяха туберкулозни, от умиращите пациенти те взимаха плювката, храчката, нежно я увиваха в парцалче, криеха я като талисман и когато се събираха резултатите за лабораторията, "с благословени пръчици" си напъхваха чуждата плюнка в устата и я изхрачваха в поднесения от лаборанта съд. Лаборантът беше опитен и верен, а това беше по-важно от медицинското образование според тогавашните понятия на началството, така че лаборантът караше болния да храчи в негово присъствие. Никаква разяснителна работа не действаше - животът в лагера и работата на студа бяха по-страшни от смъртта. Здравите бързо ставаха болни и вече на законно основание използваха прословутия леглоден.
Варлам Шаламов

Бяхме разбрали - и това беше най-важното, че нашите познания за хората не ни носят никаква полза в живота.
Варлам Шаламов

Разказът е като палимпсест, запазил всичките му тайни. Разказът е повод за вълшебства, той е предмет на магията, жива, неумряла още вещ, видяла героя. Може би тази вещ е в музея: реликва; на улицата: къща, площад; в апартамента: картина, снимка, писмо... Писането на разказ означава търсене; в размътеното съзнание трябва да навлезе мирисът на забрадката, на шала, на кърпата, загубена от героя или героинята. Разказът е палея, а не палеография. Всъщност няма никакъв разказ. Самата вещ разказва. Дори в една книга, в едно списание трябва да бъде необичайна материалната страна на текста: хартията, шрифтът, съседните статии.
Варлам Шаламов

Кървавите пукнатини по ходилата му вече не бяха толкова болезнени. Скорбутните язви по краката още не се бяха затворили и имаха нужда от превръзки, но ставаха все по-малко и по-малко - на тяхно място оставаха синьо-черни петна, които приличаха на клейма, на знаците, поставяни от робовладелците, търговците на негри. Не зарастваха само палците на краката му - измръзването бе засегнало костния мозък и от пръстите му сълзеше по малко гной. Разбира се, гнойта беше много по-малко, отколкото преди, когато работеше в мината, където гумените му галоши, летните обувки на затворниците, така се пълнеха с гной и кръв, че ходилата му жвакаха като в локва.
Варлам Шаламов

Дълбоко разбирам хората, които не искат да слушат дори бегло представяне на историята на доставената, връчена, но все още непрочетена книга.
Варлам Шаламов

Даже за завист нямаше сила при нас...
Варлам Шаламов

Книги - това е най-доброто в живота ми, това е духовна подкрепа, верен другар при всякакви неприятности.
Варлам Шаламов

Всички революции се правят от дилетанти.
Варлам Шаламов