Мрачно чувство за самота го обзе, когато осъзна как всичко, което е донесъл със себе си от вкъщи и от древни времена, сякаш отпада от него и го оставя да тръгне по своя път, забравен и изоставен. Вратата към миналото беше блокирана и той стоеше навън, с празни ръце и сам; всичко, от което се нуждаеше и желаеше, трябва да спечели за себе си-нови приятели и нов подслон, нови привързаности и нови спомени.
Йенс Петер Якобсен

Добавено
Предишен Следващ

Подобни

Когато седя тук и се мотая и не правя нищо и не мога да направя нищо, тогава всъщност усещам как времето ми се изплъзва. Часове, седмици и месеци изтичат без нищо, а аз не мога да ги закова на място с парче работа.
Йенс Петер Якобсен

Добавено

Беше уморен от себе си, от студени идеи и мозъчни мечти. Живот стихотворение? Не и когато винаги сте поетизирали собствения си живот, вместо да го живеете. Колко безобидно беше всичко и празно, празно, празно! Това преследване на себе си, ловко наблюдение на собствените ви следи-в кръг, разбира се. Този фалшив гмуркане в потока на живота, докато през цялото време седяхте на риболов след себе си, ловете се в една или друга любопитна маскировка! Ако можеше само да бъде завладян от нещо-живот, любов, страст-така че вече да не може да го оформя в стихотворения, но трябваше да го остави да го оформи!
Йенс Петер Якобсен

Добавено

Не знам как е, но съм толкова уморен от обикновеното щастие и обикновените цели.
Йенс Петер Якобсен

Добавено

Атеизмът е изключително трезвен и целта му в крайна сметка е да лиши човечеството от илюзии. Вярата в наказателен, управляващ Създател е последната голяма илюзия за човечеството и какво, как ще го загуби? Да кажем, че ще бъде по-умно; но по-богат ли е, по-щастливо?
Йенс Петер Якобсен

Добавено

Това, което беше добро, няма да се превърне в зло и каквото и да направите по-късно, няма да зачеркнете нито един светъл ден, няма да отмени нито един час от този, който вече сте живели.
Йенс Петер Якобсен

Добавено

В края на краищата той се страхуваше в сърцето си от това могъщо нещо, наречено страст. Този бурен вятър помете всичко уредено, упълномощено и придобито в човечеството, сякаш е мъртва листа. Не му хареса! Този ревящ пламък се разпиля в собствения си дим - не, той искаше да гори бавно.
Йенс Петер Якобсен

Добавено

Но когато започна да мисли за човешки същества, душата му отново се разболя. Той ги извика пред себе си, един по един, и всички минаха и го оставиха сам, а никой не остана с него. Но докъде се бе държал здраво за тях? Дали беше истина? Беше по-бавен в пускането, това беше всичко. Не, не беше това. Мрачната истина беше, че душата винаги е сама. Всяка вяра в сливането на душата с душата беше лъжа. Нито майка ти, която те е взела в скута си, нито твоят приятел, нито пък жената, която е спала на сърцето ти...
Йенс Петер Якобсен

Добавено

...всички богове са същността на човешките същества и, както всичко човешко, те ще преминат, раса след раса, защото човечеството вечно се развива, променя и надраства своите собствени идеали.
Йенс Петер Якобсен

Добавено

Тя сънува хиляда мечти за онези слънчеви региони и е погълната от копнеж за този друг и по-богат Аз, забравяйки - това, което толкова лесно се забравя - че дори и най-справедливите мечти и най-дълбоките копнежи не добавят инч към ръста на човека душа.
Йенс Петер Якобсен

Добавено

Любовта е като диамант; Защото както диамантът е красив за гледане, така и любовта е справедлива, но тъй като диамантът е отрова за всеки, който го погълне, по същия начин любовта е вид отрова и предизвиква ужасна бушуваща неприятност при заразените с нея.
Йенс Петер Якобсен

Добавено

Вижте още

Цитати за времето Цитати за любовта Цитати за щастието Цитати за парите Цитати за страха
Цитати за жените Цитати за хората Цитати за мечтите Цитати за спомените Цитати за деня, дните