Добавено |
Навън валеше някакъв ситен дъждец или пък мъглата се превръщаше във водни капки, не знам, но изглеждаше като грамаден облак, спуснал се над града и полегнал върху покривите на къщите и по улиците, сякаш сме поръчали огромен юрган за цяло Сараево, че да не трябва да ставаме от леглата.
Миленко Йергович
Подобни
Всичко важно, което човек може да каже за себе си, всяка истина за него, която се казва в мълчание, се казва с очите.
Миленко Йергович
Но вода не отказа никога на никого.
Миленко Йергович
Всяко преувеличено възмущение води до това, което възмутения човек ще си изкара над главата, без значение дали е възмутен.
Миленко Йергович
Карло осъзна, че така от време на време човек започва да живее от нулата и че животът се състои от няколко по-малки живота, в които човек сменя различни лица.
Миленко Йергович
Не съжаляваш за дните, в които не си правил нищо друго, а чакаш да мине времето, но съжаляваш за годините, когато си искал нещо от себе си.
Миленко Йергович
...богато и уважавано мюсюлманско семейство, което излъчваше аромата на мек босненски ислям и балсамирано виенско величие. Градските зевзеци разправяха, че в тяхната къща даже мухите не били обикновени, а кръжали наоколо облечени във фракове.
Миленко Йергович
Няма смисъл да не позволяваме на огъня да погълне неща, които човешкото безразличие вече е унищожило. Красотата на Париж или Лондон е само алиби за престъпниците, позволили на Варшава, Дрезден, Вуковар и Сараево да изчезнат.
Миленко Йергович
Сякаш токът го нямаше завинаги, а малко, наскоро заклано прасе беше оставено във фризера в кухнята. Идват топли дни, идва лятото и тъгата нараства. Тази воня никога няма да изчезне от фризера и от стените на кухнята. Това беше тъгата на Лоръл, по-тежка от гипсовото корито, в което лежеше и се взираше в една точка на тавана.
Миленко Йергович
Само ръкописите горят по-добре, по-красиво и по-задълбочено от книгите.
Миленко Йергович
Клането винаги се прощава, но не се забравя. И всяко извинение има ясно определен срок на годност. На някои им се прощава за десет, на други за петдесет и сто години, но никой не помни, че нещо, дори едно престъпление, реално или измислено, е било простено завинаги.
Миленко Йергович