Американските ботуши са по-скъпи и от акордеон, цената им може да достигне годишната надница на ратайкинята; толкова са скъпи, че Арни се бе лишавал от бренивин и тютюн с месеци, за да си ги позволи. Но си струва, отбеляза Арни и гази в тресавища, прекосява потоци, а нозете му са винаги сухи; крачи напред, в локви и сняг, а нозете му са така сухи, че направо скърцат – гумените ботуши са безспорно най-доброто, дошло от американската империя, бият всичко останало, и сега разбираш защо би било непростимо да се удавиш с тях. Непростима небрежност, обяснява Арни и целува Сесилия, и целува децата, и те го целуват, и хиляди пъти е по-добре да целуваш и да те целуват, отколкото да ловиш риба в открита лодка насред океана. Жената на Арни го следи с поглед; не позволявай да се удави, прошепва тя, не иска децата да чуят, не иска да ги плаши, но и няма нужда да молим за най-важното на висок глас.
Йон Калман Стефансон

5

Споделяне

Добавено преди 2 години

Този, който няма мечта, е в опасност.
Йон Калман Стефансон

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Небето никога не е трябвало да обяснява каквото и да било; то вие свод високо над главите ни, над живота ни, и е винаги еднакво отдалечено, не можем да го стигнем, дори ако се покатерим на покрив или планина, или се опитаме да го догоним с думи или превозни средства.
Йон Калман Стефансон

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Едно докосване може да каже повече от всички думи на света, това е вярно, но докосването избледнява с годините и тогава отново имаме нужда от думи, те са нашето оръжие срещу времето, смъртта, забравата, нещастието.
Йон Калман Стефансон

4

Споделяне

Добавено преди 2 години

...тя носи една торба, а той с благодарност помъква тежки дисаги – защото натовареният човек може да се унесе в усилията си, за забрави мислите си и така да се освободи от чувството за несигурност. Несигурност за живота, за това, което предстои, за самия себе си; а сега и за Рагнхейд, това момиче с каменно сивите очи, върха на езика, гърдите, необяснимо привлекателно със своята надменност и хладина, студенина на замръзнало море; защо ми трябваше да се прехласна по един къс лед?
Йон Калман Стефансон

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Години преди това той бе развил навика да пътешества – най-често в странство, понеже няма какво да се види в Исландия, освен планини, водопади, хълмове и тази светлина, способна да те прониже и превърне в поет.
Йон Калман Стефансон

4

Споделяне

Добавено преди 2 години

Някои от нас имат кафяви очи – тук идват рибари от далечни места, както са правили от стотици години, понеже морето е цяло съкровище. Идват от Франция, Испания, мнозина имат кафяви очи – и някои от тях оставят цвета на очите си при някоя жена, отплават, прибират се у дома си или се удавят.
Йон Калман Стефансон

1

Споделяне

Добавено преди 2 години

Но момчето няма нищо друго, освен думите.
Йон Калман Стефансон

4

Споделяне

Добавено преди 2 години

Мина цяла седмица, преди да научат скръбната вест. Дали е жестока или утешителна мисълта, че той е останал още седем дни жив в съзнанието на тези, които бяха всичко за него – мъртъв, и все пак жив? Един съсед дойде и угаси светлините на света.
Йон Калман Стефансон

4

Споделяне

Добавено преди 2 години

Човешкият живот е вечна надпревара за преодоляване на мрака на света, над предателство, бруталност и страхливост, раса, която често изглежда безнадеждна, но въпреки това ние продължаваме да напредваме и докато го правим, надеждата за живот остава.
Йон Калман Стефансон

4

Споделяне

Добавено преди 2 години

...хората са живи, стига да не поискаме; те са в безопасност в тишината и тогава започваме да говорим и някой е мъртъв.
Йон Калман Стефансон

2

Споделяне

Добавено преди 2 години