 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
Той вече беше дошъл да гледа на човешкия живот като на един общ живот и може би това възприятие му даваше надежда.
Андрей Макин
Подобни
И вашите спомени, които сега знам наизуст, не са ли това клетка, в която сте затворник? И нашият живот - не е ли това ежедневно превръщане на движещо се, горещо настояще в колекция от спомени, замразени като разпънати пеперуди на щифтове под прашно стъкло.
Андрей Макин
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Русия е толкова огромна, че сама представлява целия свят.
Андрей Макин
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Тълпата никога няма да признае грешката си.
Андрей Макин
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Тогава с цялото си същество почувствах, че съм диво, отчаяно влюбен. Не само с Мая и нейните тъмни кичури, летящи на вятъра, докато тичаше. Но и с растенията, които се клатушкаха, когато тя минаваше, и с онова сиво, тъжно небе и въздуха, който миришеше на дъжд. Дори бях влюбен в онова старо парче селскостопанска техника със спукани гуми, усещайки, че това е изключително важно за току-що създадената пред очите ми хармония...
Андрей Макин
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Нашият живот - не е ли това ежедневно превръщане на подвижен, горещ подарък в колекция от спомени, замразени като разпънати пеперуди върху щифтове под прашно стъкло?
Андрей Макин
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Животът, за който говорят тези думи, не си струва мастилото, с което са написани... Той вече знае, че единствените думи, които си струва да се запишат, възникват, когато езикът е невъзможен.
Андрей Макин
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Всяка нощ има онзи момент на голяма яснота, на безмилостна искреност, от която обикновено сте защитени от съня. Този път нямах защита. Мислите бяха голи, жилещи.
Андрей Макин
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
...че говоренето всъщност е най-добрият начин да мълчите.
Андрей Макин
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Мъжете могат да бъдат безмилостни към жена, чието тяло им е убягнало, особено ако това е благодарение на собствената им страхливост.
Андрей Макин
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Нещата, престижът, социалните роли ни притежават, превръщайки ни в контейнери за всичко ненужно. Когато е осигурен същественият минимум, струва си да се мисли не за усвояването, а за създаването.
Андрей Макин
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |