Добавено |
Вера винаги се учудваше колко много хората ценят и дори надценяват детството си и как до смъртта си те не знаят как наистина да се отърват от него. Те порастват, след това остаряват, оплешивяват, губят зъби, но не стават възрастни. Те не могат да се възстановят от детството си, да го забравят.
Ирина Одоевцева
Подобни
Какво можеш да направиш? Трябва да живееш и то всеки ден. Дори и да е много трудно. Дори и да е много скучно.
Ирина Одоевцева
Не без основание Бергсон смята, че миналото поглъща настоящето, но все пак предпочитам не миналото, а бъдещето да поглъща настоящето. В крайна сметка бъдещето винаги е пълно с надежди, макар и неосъществими, но в миналото има само разочарования и мъки!
Ирина Одоевцева
Аз лъжа. През цялото време лъжа. Не само на другите. Но и на себе си. И това е страшно. Много страшно.
Ирина Одоевцева
Често младите съпруги ревнуват съпрузите си за приятелите си и се превръщат в пречка в мъжките приятелства. При нас се случи обратното. Сдружих се с Адамович по-силно, отколкото с най-обичания от моите приятели.
Ирина Одоевцева
Единственото равенство на хората е равенството пред смъртта.
Ирина Одоевцева
Нямам музика, а музичка, но в нея има отрова.
Ирина Одоевцева
Колкото и да срещнах упорити хора, всички те бяха със слаба воля.
Ирина Одоевцева
Да много добре. През тази снежна зимна вечер той не говори, както обикновено, за поезия, поети и поезия, а само за себе си, за своята самота, за смъртта.
Ирина Одоевцева
Всички сме уплашени, абсолютно сами. Всеки е зазидан в себе си. Чукай, не чукай, крещи, не крещи, никой няма да чуе. Но нищо не спасява от самотата, нито любовта, нито дори поезията.
Ирина Одоевцева
Героите и великите поети се появяват по време на ужасни събития, катастрофи и революции. Аз го усещам.
Ирина Одоевцева