 11
|
 Споделяне
|
Добавено |
Нищо не ми каза, само се усмихна и ми подаде ръцете си... сякаш ми даде себе си...
Джордже Балашевич
Подобни
Млади сте. Сега му е времето да сте разочаровани. Защото разочарованието е като дребната шарка. Ако не го изкараш, докато си млад, на старини може да те убие.
Джордже Балашевич
|
18
|
Споделяне
|
Добавено |
Онази нощ имах нужда от някого, който не пита нищо, а знае всичко.
Джордже Балашевич
|
11
|
Споделяне
|
Добавено |
Ако тя беше снежинка, аз сигурно щях да съм януари. И никой нямаше да може да си ни представи един без друг.
Джордже Балашевич
|
14
|
Споделяне
|
Добавено |
Беше една от онези жени, които цял живот бленуват за една - единствена прегръдка и тъкмо нея, никога не получават!
Джордже Балашевич
|
19
|
Споделяне
|
Добавено |
Има любовни истории, на които винаги ще липсва последната страница.
Джордже Балашевич
|
20
|
Споделяне
|
Добавено |
Къде е твоето място? При този, от който никога не можеш да си тръгнеш, или при онзи, към който винаги се връщаш? В повечето случаи, Приятелю, това е един и същи човек!
Джордже Балашевич
|
17
|
Споделяне
|
Добавено |
До пепелта се достига единствено и само... през огъня.
Джордже Балашевич
|
19
|
Споделяне
|
Добавено |
Беше луда и единствена. Непоправима и равнодушна до безобразие. Със смях скриваше страха си, а с гордост - слабостта си. Беше от онези, които не остават. И при мен не остана, никога. А я обичах. И тя мен също. Всички знаеха това, освен ние с нея.
Джордже Балашевич
|
24
|
Споделяне
|
Добавено |
Тя се омъжи - на 18-ти май 1980г. Ако се беше омъжила за мен, аз - като истински мъж - щях от време на време да забравям тази дата. Но така... така я запомних завинаги...
Джордже Балашевич
|
24
|
Споделяне
|
Добавено |
На раздяла тя ми каза:
- Ако е писано, ще се срещнем отново.
...Та нима съдбата няма пръст в това, че веднъж сме се намерили вече? Трябва ли да те изгубя и да те намеря отново, за да се убедиш, че си ми отредена?...
Джордже Балашевич
|
21
|
Споделяне
|
Добавено |