Добавено |
Тогава, някой ден... когато стане възможно... ще разкажа историята си поне на най-близките си приятели. Но няма да е скоро. Ако изобщо е. А междувременно ще си спомням само мълчаливо.
Олга Громова
Подобни
Мама обясни, че е срамно да не знаеш езика на хората, с които живееш. Ако не искате да научите техния език, тогава се чудите.
Олга Громова
Царството Божие е вътре в нас. Научете се да чувате Бог в думите и делата на хората.
Олга Громова
Утре ще е утро и пак ще има щастие.
Олга Громова
Знаете ли, сега ние с вас имаме само една възможност: не приемайте нищо за даденост, никакви големи думи, лозунги, обвинения и похвали, а мислете с главата си и слушайте сърцето си. Сърцето не мами.
Олга Громова
Знаеш ли, аз самият не искам да кажа, че съм сам. В живота на всеки човек има обстоятелства, които понякога не може да разбере сам. Разбира се, човек първо трябва сам да мисли за всичко. Но ако нещо не е ясно, може би си струва да говорите с някой, на когото имате доверие. Понякога помага.
Олга Громова
Знаете ли, когато човек е в беда, винаги изглежда, че той е най-болезненият и най-лошият от всички на света. Но през хилядите години, през които човекът е живял на земята, са минали много, много милиони животи. И това се е случвало на някой друг преди.
Олга Громова
Животът често е по-сложен и разнообразен от това, което дори най-истинският писател може да измисли.
Олга Громова
Започнах да се измъчвам от въпроси, на които не знаех отговорите. Трябваше да изчакам вечерта и да попитам майка ми, но вечерта е далеч, но по някаква причина се сетих сега.
Олга Громова
Нашата памет е избирателна.
Олга Громова
Лежах там една седмица, докато белезите зараснаха. Не ми беше скучно да лежа по корем цял ден - не ми пукаше. Не исках да ям, не исках да гледам степта, не исках да говоря - дори с майка ми. Слънцето грееше, духаше вятър, скакалците още подскачаха, но всичко беше някак различно. И беше много странно да се живее.
Олга Громова