...кръстосваме се, тичаме един след друг, години наред, в тъмното и когато най-после ни се струва, че сме хванали друг в прегръдките си, смъртта ни отвежда всички.
Матиас Енар

Подобни

Микеланджело мечтае за банкет от много отдавна, когато можеше да обсъждаш Ерос, без речта ти да бъде замъглена от вино, без да е нарушена речта ти от това, когато красотата беше само съзерцание на красотата, далеч от тези грозни моменти, предвещаващи смъртта, когато телата се биеха вече не против техните течности, техните настроения, техните желания. Той мечтае за идеален банкет, където придружителите на масата няма да се люлеят от умора или алкохол, когато всяка вулгарност ще бъде прогонена в името на изкуството.
Матиас Енар

Животът е като симфония на Малер: никога не се връща назад, никога не започва отначало.
Матиас Енар

На пръв поглед изкуството на Месихи е много различно изкуство: височината на буквата, дебелината на линията, която дава движение, разположението на съгласните, пространството, което се простира според звуците. Вкопчил се в тръстиковото си перо, калиграф-поетът дава лице на думите, на фразите, на редовете или стиховете.
Матиас Енар

Нощта не общува с деня. В него изгаря. Нощта се носи на кладата на разсъмване. И нейните хора заедно с нея — пиячите, поетите, влюбените. Ние сме народ на прогонените, на осъдените.
Матиас Енар

...всичко е по-трудно, щом стигнеш до имението на човека, всичко звъни по-фалшиво, но понякога боговете ти предлагат проблясъци на ясновидство, моменти, когато съзерцаваш цялата вселена, безкрайното колело на световете, виждаш себе си от високо, за малцина моменти наистина преди тръгване, задвижван към следващото нещо, към края...
Матиас Енар

Красотата идва от изоставянето на убежището на старите форми заради несигурността на настоящето.
Матиас Енар

Когато получих това андалуско писмо, аз рухнах: Техеран се върна към мен, спомените за Дамаск също, Париж, Виена, изведнъж оцветени, начинът, по който обикновен лъч светлина е достатъчен, за да придаде своята тоналност на огромното вечерно небе, тъга и горчивина.
Матиас Енар

...понякога смисълът на творбата е значително подсилен от история, умножена от страх.
Матиас Енар

Започва да рецитира някои стихове. Персийска поема. Не спирам да желая, когато желанието ми се изпълни, когато устата ми спечели Червените устни на моята любима, Когато душата ми издъхне в сладостта на нейния дъх. Арслан се усмихва, той разпозна неподражаемия Хафез от Шираз, което се потвърждава и от последния куплет: И винаги ще призоваваш името на Хафез в компанията на тъжните и съкрушените.
Матиас Енар

...боговете ще пируват с дима на овните и овцете, които всички тези прекрасни хора ще им предложат, на Храмовия хълм три пъти обещан, там, където главите на палестинските атентатори самоубийци излитат към небето, тапи от божествено шампанско, по време на празнуването на края на дните, последните фойерверки, предобразени от експлозиите на войната, и без съмнение е само въпрос на търпение, преди Вселената да реши отново да стане безкрайно малка и да изсмуче всички тези горящи спомени в нищото...
Матиас Енар