Но така е с човека. Той никога не пораства. Само остарява. И цял живот гони своите детски желания, своите детски комплекси, своите детски любови...
Джоко Росич

Подобни

Моето богатство са хората около мен. Защото ако човек е сам на света, няма как да е щастлив.
Джоко Росич

Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото - престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата. Я се сети за едно велико нещо, дето да е направено в радост. Било книга, текст, картина. Тъгата е велико състояние!
Джоко Росич

Красотата на жената е в лакирания палец, надничащ от сандала, в тембъра, в погледа. Когато първата ми жена ме попита какво съм намерил в новата, с какво я превъзхожда, се замислих и се опитах да и обясня как в антракта, дори когато сме на театър и пушим навън, с всяка фибра на кожата си чувствам, че до мен стои жена. Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъжете без въображение.
Джоко Росич

Жената трябва да бъде жена с всяко вдишване и издишване. Когато се храни, когато спи, когато се движи. Атмосферата на жената е навсякъде. Не е в демонстративното разголване, то е за мъжете без въображение.
Джоко Росич

За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже: "Браво, страшен си"!
Джоко Росич

На този свят няма сила, която да спре майка защитаваща децата си, и млад мъж, бранещ любовта си!
Джоко Росич

Все по-рядко пишем и получаваме писма. Получавам писмо от майка ми. Тя е писала с мастило и понеже е била тъжна, се е разплакала и сълзата е паднала на хартията и се е размазало. Как по компютъра да изпратя сълза на мама? Няма нужда да заменим компютъра с писмо. Но не трябва да изхвърляме онова, което е било до нас.
Джоко Росич

ЛЮБОВТА МИ КЪМ ТЕБ
Всички идващи чувства сравнявах
с любовта си към теб.
Всички бъдещи рани лекувах
с любовта си към теб.
Аз към чужди усмивки се втурвах
с любовта си към теб,
и далече от теб пак се влюбвах,
с любовта си към теб.
Да, прегръщах жени непознати
с любовта си към теб,
даже твоето име забравих
с любовта си към теб.
Но в забравата странно живея
с любовта си към теб.
Уж не идваш сега в паметта ми,
но сърцето те помни до край...
Джоко Росич

Хубавите неща рано или късно ще ни се случат!
Джоко Росич

Тези, които отидоха в чужбина са слаби хора. Силните останаха тук.
Джоко Росич