Добавено |
Стената беше покрита с графити, но нямаше нищо интересно, само небрежни нецензурни епитети. Бет нямаше време да оставя такива подписи. Тухлите бяха за нея списание, а не рупор; тя рисува не за да повлияе по някакъв начин на града, а за да покаже как градът въздейства на нея.
Том Полък
Подобни
Когато двамата си размениха тайни, това не беше като размяната на заложници, която Бет понякога виждаше с други момичета. Пен искрено се интересуваше и това означаваше, че Бет също може да рискува достатъчно, за да се грижи. Писалката беше като бездънен кладенец: можеш да пуснеш произволен брой малки страхове в нея, знаейки, че никога няма да се върнат да те преследват.
Том Полък
Веднъж Гласът ми каза, че като цяло хората са спомени: спомени в собствените им глави, спомени за тях в главите на други хора. И ако спомените са като градове, а ние сме нашите спомени, то ние сме като градове. Винаги съм го намирал за утеха.
Том Полък
Повторението създава смисъл. Повторете нещо достатъчно пъти и смисълът се превръща в клетка, чиито решетки можете да разклащате и да крещите колкото искате и никога да не мръднете.
Том Полък
Понякога лъжем не за да ни повярват, а просто самата мисъл какво ще започне, ако кажем истината ни се струва непоносима.
Том Полък
- Мамка му- изплю тя. - Без значение колко лоши са нещата и колко ниско са паднали, хората биват излекувани. Не можете просто да ги оставите да се погребват. Не трябва да се позволява на тези същества да им дават избор. Те просто се измъкват от това!
Том Полък
Съвършенството е процес, Питър, а не състояние. Никой не е съвършен. Това, което си, е необикновено.
Том Полък
Едно твърдение не може да бъде вярно, без да е невярно, и не може да бъде невярно, без да е вярно.
Том Полък
- Длъжни сме да обичаме грешките си, Питър. Те са всичко, което имаме. - тя нежно постави ръка на бузата ми. - Не мисли, че трябва да се отървеш от тях и никога, никога не мисли, че е нужно да поправиш нещо в себе си.
Том Полък