Добавено |
Носталгията е преследващо куче, което те гризе за петите.
Едуардо Галеано
Подобни
Каузата в Латинска Америка е изцяло социална кауза: прераждането на Латинска Америка трябва да започне със свалянето на нейните господари, държава по държава. Навлизаме във време на бунт и промяна. Има хора, които вярват, че съдбата е на коленете на боговете; но истината е, че тя изправя съвестта на човека с горещо предизвикателство.
Едуардо Галеано
Всичко, което знам е следното: изкуството е изкуство, или е лайна.
Едуардо Галеано
Те могат да вземат цветята от нас, но никога пролетта.
Едуардо Галеано
За моряците, които обичат вятъра, паметта е добро пристанище за отпътуване.
Едуардо Галеано
Големите банкери по света, които практикуват тероризма на парите, са по-могъщи от крале и фелдмаршали, дори повече от самия папа на Рим. Никога не си мърсят ръцете. Те не убиват никого: ограничават се с аплодисменти на шоуто.
Едуардо Галеано
Страх от живота, страх от падане, страх от загуба на работа, колата, дома, собствеността си, страх никога да нямаш това, което трябва да имаш, за да бъдеш. В широко разпространения шум за обществена сигурност, застрашен от дебнещи криминални чудовища, членовете на средната класа крещят най-силно. Те защитават реда, сякаш го притежават, въпреки че са само наематели, претоварени от високите наеми и заплахата от изселване.
Едуардо Галеано
Общността, комунитарният начин на производство и живот, е най-отдалечената традиция в Америка, най-американската от всички: тя принадлежи към първите времена и към първите хора, но също така принадлежи към времето, което идва и предвижда нов Нов свят. Защото в тези наши земи няма нищо по-малко чуждо от социализма. Чуждото всъщност е капитализъм: подобно на едра шарка, като грип, той идва от далеч.
Едуардо Галеано
В този наш свят, свят на мощни центрове и покорени аванпости, няма богатство, което да не се държи под някакво подозрение.
Едуардо Галеано
Религиозният разпад започна с колонизацията.
Едуардо Галеано
С изключение на няколко изключения, като случая с Колумб или Магелан, приключенията не са платени от държавата, а от самите завоеватели или от търговците и банкерите, които ги финансират.
Едуардо Галеано