Добавено |
Казано с усмивка, имах странния късмет от старата болка да ме спаси нов палач.
Мария Лалева
Подобни
- Таралеж в гащите е красивата и умна жена, приятелю... Цял живот съм бягал от такива.
- Грешиш! Таралеж в сърцето са. Бог ни праща жените по размера на сърцето, а ние ги мерим по гащите си. На това му се вика тъжна ирония...
Мария Лалева
Верността е качество на любовта, детето ми, не на личността. Човек не се ражда верен или неверен. Любовта го учи на вярност.
Мария Лалева
Силният човек се познава по две неща - не наранява с думи и дела и не оставя зад гърба си развалини. Отива си без да разрушава.
Мария Лалева
Не искам да ти разбивам илюзиите, момче. Млад си, зелен си. Мек ти е цинизмът още... Много са ти времето и самочувствието, малко са ти раните и тишината. Но от мен да запомниш една мъжка приказка - смъртта, жената и алкохолът нямат прошка, когато си прекалил да си играеш с тях. Не дай си Боже да си ги подценил.
Мария Лалева
Обичах мълчанието му, отсъствието му, обидните му думи, раните си от него... Не обичането му даже обичах. Вие, жените, умеете да обичате демоните на един мъж повече от самия него. Повече от гордостта си. Повече от егото си. Това винаги ме е карало да ви се възхищавам. Без да ви разбирам.
Мария Лалева
Най-тъжният човек, когото някога съм срещала, ми каза нещо наистина страшно: "Не знам дали съм забравил да се усмихвам, но със сигурност съм забравил как се плаче."
Мария Лалева
- На жените, които обичах подарявах залез...
- Защо не изгрев?! Символично е, начало... Начало на нов ден.
- Защото да подариш залез е обещание. Обещанието, че ще бъдеш до нея в тъмното, което идва. Каквото и да крие в себе си. Обещанието, че няма да се събуди сама. Повярвай ми, всяка жена чака този, който иска да и подари залез. Жените са уморени от изгреви с мъже, с които не са залязвали. Прииска ли ти се да подариш залез на жена, не се питай повече дали я обичаш.
Мария Лалева
- Дядо, знаеш ли, чувам я понякога нощем. Все още плаче... Май още го обича!
- И аз я чувам, синко, но не плаче, защото все още го обича. Човек плаче много по- дълго от обида, отколкото от любов, детето ми. Плаче поради илюзии, поради мечти, които е имал. След една раздяла сълзите измиват ненужното, за да остане чист споменът за любовта. Човек е хубаво да си обича спомена за любовта с някого. Затова нека плаче сега... А ние с теб ще се правим на глухи! Честна капитанска?
- Честна капитанска! А какво е това "илюзия"?
- Нещо нереално, несъществуващо, измислена твоя представа за нещо си. Или най-често - за някого. Но е едно от нещата, в които най-силно вярваш, че съществуват. Разбираш ли?
- Да, нещо като еднорог.
- ....или Бог...
Мария Лалева
Който се преструва, че подтиква хората към размисъл, него го обичат. Който наистина го прави, него го ненавиждат.
Олдъс Хъксли