 2
|
 Споделяне
|
Добавено |
Сега чета различно, по-старателно, знаейки, че вероятно преглеждам книгите, които обичам за последен път.
Никол Краус
Подобни
Той се научи да живее с истината. Не да го приема, а да живее с него.
Никол Краус
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Но ние не сме измислили идеята за един Бог; ние само написахме история за нашата борба да останем верни на Него и по този начин измислихме себе си. Дадохме си минало и се вписахме в бъдещето.
Никол Краус
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
...успокояваме се със симетриите, които откриваме в живота, защото те предлагат дизайн, където няма такъв.
Никол Краус
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Нямаше кой да ме извика в леглото, нямаше кой да изисква ритмите на живота ми да действат в дует.
Никол Краус
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Той беше средностатистически мъж. Човек, готов да приеме нещата такива, каквито са, и поради това му липсваше потенциал да бъде така или иначе оригинален.
Никол Краус
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Принудих се да си представя последните моменти. Предпоследният дъх. Последна въздишка. И все пак. Винаги е следван от друг.
Никол Краус
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Защо винаги е имало единица по история, математика, наука и бог знае каква друга безполезна, напълно незабравима информация, която преподавате на тези седмокласници година след година, но никога не е имало единица за смъртта? Без упражнения, без работни тетрадки, без финални изпити по единствения предмет, който има значение?
Никол Краус
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
...тя му отправи една от онези широки усмивки, които запази за непознати, сякаш осъзнаваше, че може да мине в техните очи за обикновена жена.
Никол Краус
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Тези ценни неща предизвикаха у нас чувство на сплашване. Знаехме, че колкото и далеч да стигнем в живота, никога няма да сме предназначени за такава финес, че малкото скъпи антики, които направихме, са ни паднали от по-висш живот и сега са се спуснали да живеят сред нас.
Никол Краус
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Той бе спал до нея от тридесет и шест години и матракът се чувстваше различен без теглото й, колкото и леко да е, и без ритъма на дъха й тъмнината нямаше мярка. Имаше моменти, когато се събуждаше студено от липсата на топлина, която някога идваше от между бедрата и зад коленете й. Може дори да й се обади, ако можеше за момент да забрави, че вече знае всичко, което тя може да каже.
Никол Краус
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |