 4
|
 Споделяне
|
Добавено |
Можете да опознаете хората, като ги погледнете.
Йон Калман Стефансон
Подобни
На улицата са изгубени смисълът на живота, спокойният сън, моментите на радост със съпругата ми, усмивката ми и трепетното очакване. Ако ги намерите, моля да ги донесете в печатницата, обещавам справедливо възнаграждение.
Йон Калман Стефансон
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Момчето не плаче дълго; няколко сълзи, няколко малки лодки, които се стичат по бузите, натоварени до ръба с тъга.
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Морето ги издържаше, то издържа всички нас тук, накрай света.
Йон Калман Стефансон
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Животът е твърде кратък и несигурен, за да откъснеш поглед.
Йон Калман Стефансон
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Американските ботуши са по-скъпи и от акордеон, цената им може да достигне годишната надница на ратайкинята; толкова са скъпи, че Арни се бе лишавал от бренивин и тютюн с месеци, за да си ги позволи. Но си струва, отбеляза Арни и гази в тресавища, прекосява потоци, а нозете му са винаги сухи; крачи напред, в локви и сняг, а нозете му са така сухи, че направо скърцат – гумените ботуши са безспорно най-доброто, дошло от американската империя, бият всичко останало, и сега разбираш защо би било непростимо да се удавиш с тях. Непростима небрежност, обяснява Арни и целува Сесилия, и целува децата, и те го целуват, и хиляди пъти е по-добре да целуваш и да те целуват, отколкото да ловиш риба в открита лодка насред океана. Жената на Арни го следи с поглед; не позволявай да се удави, прошепва тя, не иска децата да чуят, не иска да ги плаши, но и няма нужда да молим за най-важното на висок глас.
Йон Калман Стефансон
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
Този, който няма мечта, е в опасност.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Небето никога не е трябвало да обяснява каквото и да било; то вие свод високо над главите ни, над живота ни, и е винаги еднакво отдалечено, не можем да го стигнем, дори ако се покатерим на покрив или планина, или се опитаме да го догоним с думи или превозни средства.
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Едно докосване може да каже повече от всички думи на света, това е вярно, но докосването избледнява с годините и тогава отново имаме нужда от думи, те са нашето оръжие срещу времето, смъртта, забравата, нещастието.
Йон Калман Стефансон
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
...тя носи една торба, а той с благодарност помъква тежки дисаги – защото натовареният човек може да се унесе в усилията си, за забрави мислите си и така да се освободи от чувството за несигурност. Несигурност за живота, за това, което предстои, за самия себе си; а сега и за Рагнхейд, това момиче с каменно сивите очи, върха на езика, гърдите, необяснимо привлекателно със своята надменност и хладина, студенина на замръзнало море; защо ми трябваше да се прехласна по един къс лед?
Йон Калман Стефансон
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Години преди това той бе развил навика да пътешества – най-често в странство, понеже няма какво да се види в Исландия, освен планини, водопади, хълмове и тази светлина, способна да те прониже и превърне в поет.
Йон Калман Стефансон
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |