 4
|
 Споделяне
|
Добавено |
В този кратък момент разбрах. Съмнението, колебанието, траурът по бъдеще, което никога нямаше да имам — също принадлежеше на нея. Изчезна плюещата адска котка. Сега имаше само една жена. А тя беше малка. И тя се изплаши. И тя беше силна. И тя ме молеше да бъда същият.
Шелби Махурин
Подобни
Ти знаеше, че съм змия, когато ме взе.
Шелби Махурин
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Където ти отиваш, и аз ще отида. Където ти останеш, и аз ще остана.
Шелби Махурин
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Съжалявам, Рийд. Вие сте водили бурен живот и вината отчасти е моя. Знам това. Разбирам моята роля във вашето страдание.
Шелби Махурин
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
В смъртта няма нищо обнадеждаващо. Смъртта си е смърт.
Шелби Махурин
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Знаех, че ще го запомня. Щях да почувствам отсъствието му дори след смъртта, щях да копнея той да бъде до мен по начин, по който той никога повече не би могъл да бъде. Това беше моята съдба - вечно мъчение.
Шелби Махурин
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
И все пак тя ме зачена - отгледа ме - за да умра. Тя никога не ме е обичала. Със сигурност виждате колко зло е това?
Шелби Махурин
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Не можеш да ме оставиш. Разбираш ли? Не можеш да направиш това сам. Ако намериш убежище в ума си, в магията си, ще те последвам, Лу. Ще те последвам в тази тъмнина и ще те върна обратно. Чуваш ли ме? Където ти отидеш, и аз ще отида.
Шелби Махурин
|
5
|
Споделяне
|
Добавено |
- Наистина жалко, - накрая измърмори Бо, поклащайки глава и гледайки всеки един от нас подред. Очите му блестяха от разочарование. - Знам, че сте твърде заети с копнежа си, за да забележите, но току-що хванах отражението си в последната локва - и, по дяволите, изглеждам добре.
Шелби Махурин
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
- Ето те, сякаш казваше. Не мислех, че ще дойдеш. - Обещах да те обичам и защитавам.
Шелби Махурин
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Животът ни - начинът, по който живеем, нещата, които правим - те отразяват сърцата ни.
Шелби Махурин
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |