Животът е хълм. Докато се изкачваш, гледаш върха и се чувстваш щастлив. Качването е бавно, но слизането бързо. На вашата възраст човек се чувствува радостен. Надява се на толкова неща, които впрочем не се сбъдват никога. На моите години човек не чака нищо вече... освен смъртта.
Ги дьо Мопасан

Подобни

Думите имат душа. Повечето от читателите, дори от писателите, искат от тях само смисъл. А трябва да се открие тази душа, която се явява при съприкосновението с други думи, която разцъфва и грее в някои книги с непозната, трудна за изтръгване светлина.
В езиковите съчетания, употребени от някои писатели, има цял поетичен свят, който светските хора вече нито забелязват, нито проумяват. Когато им се спомене за това, те се обиждат, философстват, спорят, отричат, карат се и искат да им го покажем. Безполезно е да се опитва. Те не усещат и затова никога няма да разберат.
Образовани, умни хора, дори писатели, също се учудват, когато им се говори за тази тайна, която не познават. Усмихват се и свиват рамене. Впрочем какво от това? Те са невежи. Все едно да говориш за музика с хора, лишени от слух.
За двама души, надарени с тайнствения усет за изкуството, е достатъчно да разменят десет думи, за да се разберат, все едно, че говорят на непознат за другите език.
Ги дьо Мопасан

Една законна целувка никога не струва толкова, колкото откраднатата.
Ги дьо Мопасан

Защо страдаме така? Сигурно защото сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа; почнали сме обаче да мислим и оттам идва несъразмерността между нашия пораснал разум и неизменните условия за живота ни.
Ги дьо Мопасан

Дявол да го вземе, какво ли не биха си позволили жените, ако не ги беше страх, че ще се разчуе.
"Бел Ами", Ги дьо Мопасан

Аз съм виждал пияници с мъдрост в очите. И леки жени с чисти лица. Познавам силни хора, които са ридаели безутешно. И слаби, които носят кръста си. Не отсъждайте за нещо, в което не сте сигурни. Не обещавайте, ако сте решили да излъжете. Не проверявайте, когато вече сте се доверили. И не подарявайте нещо, планирайки да си го вземете обратно.
Ги дьо Мопасан

Войната е варварство, ако нападаш мирните си съседи, но свещен дълг, ако защитаваш родината си.
Ги дьо Мопасан

Животът е планина: качваш се бавно и слизаш бързо.
Ги дьо Мопасан

Неблагодарният син е по-лош от чуждият: той е престъпник, понеже синът няма право да бъде равнодушен към майка си.
Ги дьо Мопасан

Светът принадлежи на силните.
Ги дьо Мопасан

Зола е революционер в литературата, тоест яростен враг на всичко остаряло.
Ги дьо Мопасан