Ето млад японец, който се снима с малкия си син; времето минава, момчето е на година, четири, дванадесет, двадесет, това е един вид бързо превъртане напред - виждаме как едното се изпълва с живот, като балон с въздух, а второто как се изпуска и се свива и потъмнява.
Мария Степанова

Подобни

Краката й бяха по-къси от необходимото, гърдите й бяха по-малки, задните части бяха по-големи, коремът й беше някак пълничък, не по мраморен начин и всичко това я правеше още по-жива, тъй като е живо да знаеш всичко, за което не знаеш наличието на образци.
Мария Степанова

Цивилизацията проникна дори до най-отдалечените краища на земното кълбо - и с удоволствие донесе необичайни сувенири оттам.
Мария Степанова

В шкафовете бяха всички онези книги, които поздравявате като роднини, когато идвате на гости...
Мария Степанова

Картината съблазнява с илюзията за икономичност: там, където текстът разгръща само първите фрази, снимката вече е пристигнала, ужасена, убедена и щедро отстъпена на текста, който така или иначе ще разкаже маловажното - какво и къде се е случило.
Мария Степанова

Понякога изглежда, че миналото може да се обича само, знаейки със сигурност, че никога няма да се върне.
Мария Степанова

Добре известен мотив за много блокадни записи е необходимостта да се запази за историята това преживяване на отпадане от нормата. Това се прави както за да се придаде стойност на страданието, да се накара то да работи, така и защото животът, изпаднал от браздите, изглежда необичаен, рядък, уникален.
Мария Степанова

...идеята за откъслечно, без да се гледа, припомняне-издигане на собствена или обща история от мрака на познатото и подразбиращото се продължава да вълнува и до днес.
Мария Степанова

Проблемът на нашето съвремие е свръхпроизводството на визуален материал.
Мария Степанова

Ние, минали и настоящи, сме безкрайно уязвими, отчайващо интересни, напълно беззащитни. Особено когато ни няма.
Мария Степанова

Тук, колкото и да е странно, човек се озовава на територията на консенсус – неуточнен от никого, невинно признат от всички. То се свежда до изоставяне на смисъла в името на самия процес на говорене – сякаш нямаше друг начин да закърпим спуканата тъкан на реалността.
Мария Степанова