 1
|
 Споделяне
|
Добавено |
Влюбените в книгите са хора, които могат да платят много за том, с който ще прекарат много часове, като се грижат само да го изучават и осмислят.
Карлос Мария Домингес
Подобни
Читателят пътува през вече създаден пейзаж. И е безкраен. Написано е и дърво, и камък, и вятър в клоните, и носталгия по тези клони, и любов, намерила място в сянката им. И за мен няма по-голямо щастие от това да се лутам из човешкото време по няколко часа на ден, което иначе би ми било чуждо.
Карлос Мария Домингес
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Но томовете вече бяха натъпкани под леглата, струпани по коридорите, те сякаш пълзяха из апартамента и живееха свой собствен живот.
Карлос Мария Домингес
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Не всеки може да пише. Тоест, не всеки трябва да пише.
Карлос Мария Домингес
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Всяка година дарявам поне петдесет книги на студенти и все още трябва да добавя нова библиотека или да поставя книгите на два реда; безшумно изпълват къщата с невинен поглед. Не мога да ги спра.
Карлос Мария Домингес
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Те остават мои приятели. Те ме пазят от студа. Осигурете сянка през лятото. Те ме пазят от ветровете. Книгите са моят дом.
Карлос Мария Домингес
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Размерът на библиотеката има значение. Книгите се показват като голям отворен мозък, под жалки извинения и воал на фалшива скромност.
Карлос Мария Домингес
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Книгите ни се формират въз основа на споразумение за необходимост и забрава, сякаш са свидетели на епизод от живота ни, към който нямаме връщане. Но докато има книги, ни се струва, че тези моменти все още са тук.
Карлос Мария Домингес
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Често е по-трудно да се отървете от книга, отколкото да я придобиете. Книгите... сякаш са свидетели на епизод от живота ни, към който нямаме връщане. Но докато има книги, ни се струва, че тези моменти все още ги има.
Карлос Мария Домингес
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Всеки том стърчеше от дюната като зловещ труп. Хартия и думи, сухо мастило, подвързии, изгризани от насекоми, които се пръснаха между страниците и главите на сто тънки, сложни тунела.
Карлос Мария Домингес
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Признавам, че някои размисли ме изкушиха, но читателят пътува из вече създадения пейзаж. И е безкраен. Написано е и дърво, и камък, и вятър в клоните, и носталгия по тези клони, и любов, намерила място в сянката им. И за мен няма по-голямо щастие от това да се лутам из човешкото време по няколко часа на ден, което иначе би ми било чуждо.
Карлос Мария Домингес
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |