Ако бяхте там, нямаше да забележите. Не бихте забелязали собствената си тишина в този тънък отрязък от време. Но ако бяхте там и бяхте записали по някакъв необозрим начин тишината, направихте негатив от нея, докато стъклената плоча получава светлината, за да бъде проявена по-късно, вие щяхте да знаете кога мисълта, споменът беше най-накрая се разви, че това беше моментът, в който започна. Часовникът тиктакаше. Часът удари. Всичко отново се раздвижи. Влакът закъсня.
Робърт Гулрик

Добавено
Предишен Следващ

Подобни

Но не мисля, че това е така за много хора. За много хора, за много хора, които срещнах в кошчето, мисля, че личният избор няма много общо с това.
Робърт Гулрик

Добавено

Всеки ден имаше някаква нова трагедия, някакъв нов и необясним обикновен провал.
Робърт Гулрик

Добавено

Ученето стана нея. Обичаше миризмата на книгата от рафтовете, шрифта на страниците, усещането, че светът е безкрайно, но познаваемо място. Всеки факт, който научи, сякаш отваряше нов въпрос и за всеки въпрос имаше друга книга.
Робърт Гулрик

Добавено

Имаше толкова много, което бяхме причинили на себе си, толкова много казахме в нашите сесии, че сърцата ни бяха разкъсани от скръб. Има толкова много неща, които се случват с човешкото сърце, което е в сферата на немислимото, непознаваемото, непоносимото.
Робърт Гулрик

Добавено

Тя се беше съгласила да се омъжи за него, без да осъзнава, че бракът носи едно просто удоволствие, удоволствие от непрекъснатата компания на друго човешко същество, актът на грижа, да носиш със себе си мисълта за някой друг. Предполагаше, че никога нямаше да го види да старее след днешния ден и откри, че тази мисъл я натъжава неизмеримо.
Робърт Гулрик

Добавено

Тя си помисли за живота си, за нейния пачуърк юрган от живот, сглобен от изхвърлени парчета от това и онова; опит, знания, ясновидство. Нищо от това нямаше смисъл за нея.
Робърт Гулрик

Добавено

Тя не беше жена, тя беше цял свят.
Робърт Гулрик

Добавено

Нежността е тази, която разбива сърцата ни. Красотата, която ни оставя заседнали на брега, гледайки как лодките отплават. Именно сладостта ни кара да искаме да протегнем ръка и да докоснем нежната кожа на друг човек. И това е благодатта, която идва при нас, колкото и незаслужаващи да сме.
Робърт Гулрик

Добавено

Някъде в болката има удоволствие и това е може би най-ужасната част.
Робърт Гулрик

Добавено

Тя винаги е била хамелеон, възприемайки акценти и маниери, подходящи за обстоятелствата й, но сега се чувстваше така, сякаш се е променила в нещо ново и не може да се промени обратно.
Робърт Гулрик

Добавено

Вижте още

Разни цитати, мисли и мъдрости Цитати за хората Цитати за времето Цитати за живота Цитати за жените
Цитати за красотата Цитати за грешките Цитати за избора Цитати за думите Цитати за нощта