Добавено |
...в края на краищата фотографът е вид шпионин, купен от най-високата цена, паразит, който живее от война, без да се бори с нея...
Матиас Енар
Подобни
Напитката е сладка, с вкус на билки; първите две чаши се изпиват бързо, за да се достигне до състояние, едната ще се удължи чрез забавяне на ритъма. Позволява си да се поддаде на сладкото безумие на всичките си сетива.
Матиас Енар
Ако умът беше продаден на пазара - каза Юри, - страхувам се, че семейството ми няма да има достатъчно капитал, за да компенсира дефицита.
Матиас Енар
Сънят трябва да атакува неочаквано, крадешком, отзад - като палач, който те удушава или обезглавява, като враг, който внезапно атакува.
Матиас Енар
Мълчанието идва след всичко. Всичко е затворено в тишина. Там всичко загасва или заспива там.
Матиас Енар
...кръстосваме се, тичаме един след друг, години наред, в тъмното и когато най-после ни се струва, че сме хванали друг в прегръдките си, смъртта ни отвежда всички.
Матиас Енар
Микеланджело мечтае за банкет от много отдавна, когато можеше да обсъждаш Ерос, без речта ти да бъде замъглена от вино, без да е нарушена речта ти от това, когато красотата беше само съзерцание на красотата, далеч от тези грозни моменти, предвещаващи смъртта, когато телата се биеха вече не против техните течности, техните настроения, техните желания. Той мечтае за идеален банкет, където придружителите на масата няма да се люлеят от умора или алкохол, когато всяка вулгарност ще бъде прогонена в името на изкуството.
Матиас Енар
Животът е като симфония на Малер: никога не се връща назад, никога не започва отначало.
Матиас Енар
На пръв поглед изкуството на Месихи е много различно изкуство: височината на буквата, дебелината на линията, която дава движение, разположението на съгласните, пространството, което се простира според звуците. Вкопчил се в тръстиковото си перо, калиграф-поетът дава лице на думите, на фразите, на редовете или стиховете.
Матиас Енар
Нощта не общува с деня. В него изгаря. Нощта се носи на кладата на разсъмване. И нейните хора заедно с нея — пиячите, поетите, влюбените. Ние сме народ на прогонените, на осъдените.
Матиас Енар
...всичко е по-трудно, щом стигнеш до имението на човека, всичко звъни по-фалшиво, но понякога боговете ти предлагат проблясъци на ясновидство, моменти, когато съзерцаваш цялата вселена, безкрайното колело на световете, виждаш себе си от високо, за малцина моменти наистина преди тръгване, задвижван към следващото нещо, към края...
Матиас Енар