 3
|
 Споделяне
|
Добавено |
Смяната на темата е едно от най-трудните за овладяване изкуства, ключ към почти всички останали.
Сесар Айра
Подобни
На този етап от живота си бях стигнал до извода, че никога няма да бъда герой на никоя история. Единственото, на което можех да се надявам, беше да се появя в някой друг.
Сесар Айра
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Няколко птици излетяха от планините и се плъзнаха известно време без звук. Стоейки на фона на небето на високи склонове отвъд редица ниски хълмове, те видяха безкрайно стадо елени, онемели от разстоянието. Пейзажът напомняше изрезка от картон, но в огромен мащаб, което създаваше впечатлението, че те са тези, които са се превърнали в миниатюри... И тримата бяха еднакво изгубени.
Сесар Айра
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Той беше развил суеверен страх от мига, тази малка дупка, през която трябва да премине цялото време, достъпно за човешките същества.
Сесар Айра
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Литературата е кралицата на изкуствата – най-великото от всички, защото ги обхваща всичките. Когато пишеш, ти правиш музика, рисуваш, скицираш, кино...
Сесар Айра
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
В отсъствието на значими други хора имах освобождаващото чувство, че отсъствам от себе си.
Сесар Айра
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
В този случай, а може би и във всички други, имах чудесната утеха да знам, че съм ангел. Това трансформира ситуацията, превърна я в мечта, но в реалност. Това беше трансформация на реалността. Жестоките заблуди, които беше претърпял по време на треската, бяха трансформация, но с противоположен знак. Истинската мечта беше формата на реалността като щастие, като рай. В същото движение реалността се превърна в заблуда или сън, но сънят също стана сън и това беше ангелът, или реалността.
Сесар Айра
|
2
|
Споделяне
|
Добавено |
Всеки миг беше различен, нов и неповторим. Това беше самата природа на времето, непрестанно осъзнаващо се във всеки живот.
Сесар Айра
|
4
|
Споделяне
|
Добавено |
Той работеше, когато всички спяха, което в незабележим граматичен обрат може да означава, че работата му е била сънят.
Сесар Айра
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |
Със сигурност не му е хрумнало, защото е невъзможно, а дотогава всичките му причини са се движели в полето на възможностите. Той беше цял, а друг, който също беше той, поне физически, се доставяше на острова край морето на малки части... Не можеше да намери обяснение за това, а и не искаше; едно обяснение, колкото и абсурдно и неубедително да е то, би имало ефекта на удължаване на събитието, ужаса на събитието, би го разширило над реалността... Това беше нещо свръхестествено.
Сесар Айра
|
1
|
Споделяне
|
Добавено |
Той не можеше да повярва, че сънят го ограбваше от този спектакъл нощ след нощ. Такива са привилегиите на писателя, помисли си той, вече носталгичен по настоящето.
Сесар Айра
|
3
|
Споделяне
|
Добавено |