Добавено |
Сара не забеляза как четиридесетият й рожден ден пропълзя до нея. Но отначало беше на тридесет и осем, после на тридесет и девет, но изобщо не очакваше четиридесет. Не мислеше, че ще дойде толкова скоро...
Летисия Коломбани
Подобни
Една жена, коленичила точно на улицата, да, това трябва да шокира целия свят!
Летисия Коломбани
Тя твърдо знае, че бъдещето се състои от надежди. И това отсега нататък й принадлежи.
Летисия Коломбани
И тази ръка тя няма да пусне. През следващите години тя все още често ще го стиска – на улицата, в парка, в родилния дом, по време на сън, в любовния час, в моменти на тъга, когато ще им ражда децата. Тази ръка ще остане в дланта й дълго време.
Летисия Коломбани
Това вече няма да се случи. Тя се закле в себе си. Тя вече няма да живее без дишане. Дишайте свободно, с достойнство – така ще живее тя. Най-накрая.
Летисия Коломбани
Животът понякога събира най-мрачните и най-ярките моменти. Той взема и дава едновременно.
Летисия Коломбани
Когато си на дъното, имаш само едно да се издигнеш.
Летисия Коломбани
Докато не говориш за проблем, все едно не съществува.
Летисия Коломбани
Страничен ефект, за който тя не беше готова и който никакво предписание не можеше да облекчи, беше изключване от живота, ефект, който върви ръка за ръка с болестта, бавното, болезнено оттегляне, което сега изпитва върху себе си.
Летисия Коломбани
Лесно е да забравите за детските мечти, достатъчно е просто да не мислите повече за тях. За покриване с калъфи, както покриват мебелите в къща, която ще остане за дълго време.
Летисия Коломбани
Той, разбира се, не казва тази дума, никой не произнася тази дума, той се отгатва зад перифразите, зад медицинските фрази, в които е скрит. Може да си помислите, че това не е просто дума, а проклятие, нещо табу, носещо проклятие. Но точно за това говорим – рак.
Летисия Коломбани