В какъвто и Китай да съм роден, вероятно все пак щях да стана художник - обичах да скицирам портрети като дете и започнах уроци по изкуства на 7. Но ако Китай не беше под управлението на маоизма, може би никога нямаше стане писател.
Ма Дзиен

Подобни

Аз съм писател. Да бъдеш критичен е отговорност на писателя.
Ма Дзиен

За мен, както лично, така и за писането ми, е жизнено важно да мога да се върна в Китай свободно, така че забраната за влизане ми причини дълбока загриженост и страдание.
Ма Дзиен

През всичките тези години ти мърмореше за доброжелателност, праведност, коректност, мъдрост, след което отиваш да продадеш собствената си дъщеря.
Ма Дзиен

За да се осъзнаят, хората трябва да имат право да чуят множество мнения и след това сами да вземат решение. Трябва да им бъде позволено да казват, пишат и публикуват каквото си искат. Свободата на изразяване е най-основното, но основно право. Без него хората са сведени до автомати.
Ма Дзиен

Трябва да живея в спомените си, в моята лична вселена и непрекъснато да се връщам в Китай, страната, където мислите ми са заключени. Това е много болезнен вид съществуване, това усещане за нищожност.
Ма Дзиен

На 20-те ми години, когато бях фотожурналист в Пекин. Присъединих се към ъндърграунд арт група и правех тайни изложби на мои картини.
Ма Дзиен

От една страна, тибетците не приемаха смъртта с тъга, просто смятаха, че умрелият се е преместил в друг свят и толкова. От друга, не разбирах хората, които с часове се кланяха в храмовете и около тях. Откъде такъв страх от наказание?
Ма Дзиен

През февруари тази година се върнах в Китай, за да проуча следващата си книга. Властите знаят за моите романи, публикувани на запад, включително последният, Пекинска кома, за студент, застрелян на площад Тянанмън, но досега ми позволиха да се върна.
Ма Дзиен

Китайците сключиха фаустов пакт с правителството, като се съгласиха да изоставят исканията за политическа и интелектуална свобода в замяна на повече материален комфорт. Те живеят проспериращ живот, в който всякакво изразяване на болка е забранено.
Ма Дзиен

Рисувам според настроението – това е емоционално освобождаване. Но в това общество настроенията и образите могат да ви уличат. Писането е много по-безопасно за мен. Мога да се скрия зад лабиринт от думи и подробности от живота на хората.
Ма Дзиен