Има някои затворени врати, които толкова се страхуваме да отворим, че вече не ги виждаме. Избутахме мебели пред тях; забили сме ключалката. Децата са единствените, които могат да приклекнат на четири крака, за да се взират в червената светлина, идваща изпод вратата, докато се чудят какво се крие зад нея. Но Ванго винаги се е страхувал от сиянието.
Тимоте дьо Фомбел

Подобни

Въпреки седемнадесетте си години Сузана изглеждаше като пораснала жена под чадъра. Войната застарява.
Тимоте дьо Фомбел

...за да запази желанието си за завръщане, човек трябва да подхранва тъгата си.
Тимоте дьо Фомбел

Може би би било по-добре, ако целият ви живот имаше същата прозрачност, както в последните му моменти.
Тимоте дьо Фомбел

Не знам какво прави Брис на тази земя. Той е ангел. Мислейки за него сега, моля се на небето крилете му да не бъдат опърлени. Не искам да вярвам, че добротата е опасен спорт.
Тимоте дьо Фомбел

Не бях единственият, който се носеше между два свята. Всеки от тях имаше свои собствени тайни, свои собствени истории, в които никой друг не вярваше. Имаше ли едно същество на борда, което можеше честно да каже, че никога не се е влюбвало във фея или прогонен принц? Всички бяхме еднакви. Историите ни създават.
Тимоте дьо Фомбел

Това, което се посява в рана, преди да се затвори отново, дава пленено цвете, което никога не умира.
Тимоте дьо Фомбел

Големите тайни, които остават несподелени, започват леко да избледняват. Формите им се изместват до неузнаваемост, тъй като самите тайни стават неразличими от сънищата. Когато се опитваме да ги събудим, те само ни напомнят за нашата самота.
Тимоте дьо Фомбел

Всеки има своите тайни, на които никой никога няма да повярва. Но готови ли сте да се закълнете, че никога не сте се влюбвали във фея или принц в изгнание?
Тимоте дьо Фомбел

Бях тръгнал, вървейки направо, за да избягам от разбито сърце. Вървях три часа, където ме отведе гората.
Тимоте дьо Фомбел

С напредването на възрастта се сблъскваме с тъжни неща, които ни убеждават, че ние самите и другите наистина съществуваме. Но все пак някъде дълбоко в мен се запечата мисълта за един измислен живот – такъв, който се създава от нищото с всеки наш нов жест и действие.
Тимоте дьо Фомбел